Магистралите на българското образование не стигат до топ 400

Класацията на 400-те най-престижни висши учебни заведения на британския вестник „Таймс” беше прочетена негативно в България, защото нито един от всички 52 български университета не намерил място в нея.

Тази информация не е нито нова, нито изненадваща – България не фигурира в проучването и през предходните две години, откакто се изготвя в настоящия му формат.

Университетът в Уайоминг, например, който заема престижното, макар и последно 400-но място, обучава 13000 студенти от 90 страни и има висока репутация в научните среди.

Най-престижните университети привличат най-квалифицираните преподаватели и най-перспективните студенти от цял свят и имат мащабни бюджети за научни разработки.

Въпреки че до най-реномирания ВУЗ в България – Софийския университет, се стига отвсякъде с метро, както не съвсем основателно твърди премиерът Бойко Борисов, инфраструктурата, материална и метафорична, не е достатъчна да „закара” българското висше образование до световните стандарти за качество.

Освен на пари, образованието е въпрос и на национални приоритети. Най-бедната страна в ЕС отделя около 3,2% от БВП за това перо, докато по данни на Евростат средният процент в ЕС27 е 4-6%.

На фона на това 2/3 от българите биха насърчили децата си да учат в чужбина.

Изтъркано е, но изглежда магистралите на българското образование наистина водят към Терминал 2.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ