Марсоходът Пърсъвиърънс с първи вълнуващи открития за миналото на Червената планета

В продължение на дълги години учените са си представяли историята на Марс по следния начин: в далечното минало планетата е била с плътна атмосфера, топла, покрита от реки и езера, подходяща за живот. След това тя е загубила магнитното си поле, атмосферата изтъняла и повърхността ѝ се е превърнала в днешната ледена пустиня. Това, разбира се, е вярно - но новият марсоход на САЩ "Пърсъвиърънс" направи първите си открития, които разкриват интригуващи подробности, укрити до този момент от взора на изследователите.

Екипът на марсохода реши мястото на кацане да е кратер на име Йезеро - при това неслучайно. Погледнато от орбита, в района на кратера има структури, които приличат на река, нейната делта и езеро. Разбира се, съществуването на тези водоеми бе само догадка - докато "Пърсъвиърънс" не беше кацнал, никой не можеше да твърди това със сигурност. Но сега, след като са получени първите данни, може да кажем със сигурност - учените са били прави в предположенията си! Снимките от панорамните камери "MastCam-Z" и от микроскопа "RMI" доказват категорично - подредбата на скалите на дъното на кратера, както и на скалните слоеве, потвърждават това, което всеки един геолог би очаквал да види в района на пресъхнала някога делта. Да, някога Йезеро е бил покрит от езеро и е имало река, която се е вливала в езерото.

Но историята се оказва по-комплексна, отколкото досега се смяташе. 

Учените са получили данни, които свидетелстват, че нивото на водата се е променяло драстично в хода на историята - то ту се е издигало, ту е спадало до момента, в който езерото изцяло пресъхнало. Засега обаче не е ясна причината за това - дали флуктуациите са се дължали на сезонни промени или на катастрофични явления. Нужни са още проучвания, като за тази цел "Пърсъвиърънс" ще бъде изпратен да изследва скалите, които са позиционирани в самата делта. Тези сведения са описани в една от статиите, публикувани на страниците на престижното научно списание "Сайънс".

Открити са и големи, заоблени камъни, които със сигурност са се търкаляли по дъното на Йезеро, но тук също има изненада - те са прекалено масивни, за да са могли да бъдат довлачени от река. Едно от възможните обяснения е, че някога на Марс имало силни наводнения, които са натрупвали скалите в езерото. Какво е довело до хипотетичните наводнения не е ясно, но на Земята подобни явления се причиняват от изобилна преципитация или топене на ледовете.

Но сюжетът на марсианското минало се заплита още повече според друга статия, публикувана на страниците на списание "Нейчър". Тя разкрива, че известна част от долините на Марс, може би четвърт от тях, са били издълбани от краткосрочни явления - например от гореспоменатите наводнения. И ако досега сме считали, че марсианските каньони са били изваяни в течение на стотици или хиляди години, сега се натрупват данни, които свидетелстват, че вероятно са се образували за месеци или години.

Това са добри и лоши новини за перспективите някога на Червената планета да е имало живот. Необходимо е продължително време, за да се задействат механизмите на еволюцията и да се появят живи организми, така че наличието на краткосрочни събития в миналото не е това, което един астробиолог иска да чуе. Но от друга страна катастрофичните явления са могли да погребат вече възникналите оазиси на живота под седиментните слоеве, така че да са били защитени от по-късните промени на планетата и от космическата радиация. Така че скалните наноси по ръба на кратера Йезеро са перфектното място, където търсенето на следи от живот на Марс може да започне. 

Светослав Александров, космос.бг