„Хечингър Рипорт“ / „Хъфингтън Поуст“: България пионер в нов подход за класация на университетите

27 септември 2012, четвъртък / 19:27;
„Хечингър Рипорт“ / „Хъфингтън Поуст“: България пионер в нов подход за класация на университетите
Министърът на образованието Сергей Игнатов. Снимка: БГНЕС

Статия от американския журналистически сайт за образование „Хечингър Рипорт" ; Статията е препечатана и от „Хъфингтън Поус" ; превод: агенция БГНЕС

Като част от статията, свързана с класацията на българските университети, „Хечингър Рипорт" публикува и интервю с българския министър на образованието Сергей Игнатов

 

Петър Станчев е от типа студенти, които България трябва да задържи. Миналата година според Асоциацията на частните университети в страната над половината от желаещите да учат в университет ученици са кандидатствали във висши училища извън страната.

23-годишният студент планирал да остане в потъналата в зеленина планинска страна в Югоизточна Европа. В продължение на две години, докато учел за бакалавър по журналистика, той посещавал и лекции по социология и медии в престижния Софийски университет. Проблемът бил, че преподавателите не се появявали.

"Имах преподавател по френски, който не идваше на лекции със седмици сякаш това беше нормално. Имаше цели групи студенти, които чакаха за лекция, но той дори не си направи труда да ни изпрати имейл или да ни уведоми", разказва Станчев. Но миналата пролет той се отегчил до такава степен, че напуснал родината си, за да учи в университет във Великобритания.

Подобни проблеми породиха ожесточена борба за бъдещето на висшето образование в България.

Сергей Игнатов, прямият образователен министър в дясноцентристкото правителство на България, настоява за пазарно ориентирани реформи, целящи увеличаване на качеството, модернизиране на замиращите университетски програми и овладяване на прилива от напускащи студенти.

Неговата най-амбициозна инициатива е онлайн рейтингова система за университетите, която да позволява на студентите да се осведомят кои програми ще им помогнат да успеят на пазара на труда.

"Смятам, че това е най-прозрачната и ясно структурирана рейтингова система за университетите, която съм виждал. Това наистина е голяма стъпка напред", казваше покойният заместник-ректор по академичната дейност на Американския университет в България Сайръс Рийд.

Но усилията на Игнатов не се приветстват от всички. Критиците се опасяват, че той иска да приватизира напълно системата с 274 000 студенти, която включва 37 държавни и 14 частни университета.

Тригодишният му мандат на поста беше съпроводен от протести, като на един от тях демонстранти дори носеха черен ковчег с мумия, приличаща на него. Игнатов заяви, че от стреса, който тази гледка му е причинила, косата му окапала.

Министърът не се страхува да промени статуквото. Той защитава силно критикуваното увеличение на университетските такси, което беше прокарано в парламента без обсъждане. Той разпусна останалата от съветската ера държавна комисия, която до 2010 г. имаше изключителната власт да предоставя докторски и професорски степени.

Със знанието на комисията един кандидат, който се завърнал от Англия с прясна диплома от Оксфордския университет, бил информиран, че трябва да докаже, че такъв университет съществува.

Игнатов настоява също така ректорите на университетите да създадат независими управителни съвети и да търсят външна акредитация вместо да разчитат само на държавата, която при първата си рейтингова система оцени 90% от българските университети като "добри" или "много добри".

Игнатов се гордее най-много с онлайн рейтинговата система, представена преди две години. Според Дон Вестерхейден, експерт по студентски информационни системи в университета в Твенте, Холандия, който бил консултант по системата, тя заслужава да бъде анализирана внимателно от другите държави, включително от САЩ.

Той не познава друга система, която използва данни за данъците и заетостта, за да изчисли приходния потенциал на университетската диплома.

На Станчев пък му се иска рейтингите да бяха съществували, когато си избирал програма. Тогава можело да предпочете да остане в родината си.