Почитаме Лятната Света Анна

Православната църква почита църковния празник за Успението /смъртта/ на Св. Анна. Светицата е родила Мария, която е бъдещата майка на Спасителя на човечеството - Исус Христос. 

Според библейските сказания Св. Анна се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството. 

Православната църква почита Св. Анна няколко пъти в годината. На 8 и 9 септември, когато се празнува Рождеството на Пресвета Богородица и се възпоменават нейните родители - Св. Йоаким и Св. Анна; на 9 декември, когато се празнува зачатието на Пресвета Богородица от Св. Анна и на 25 юли, когато е денят на успението или смъртта на Св. Анна.

Св. Анна се смята за покровителка на брака, на семейството и майчинството, както и закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.

Много е разпространено старото поверие, че ако "трудна жена работи на св. Анна, ще пометне". На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от "огън” - висока температура и треска.

Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца и много тъгували. Макар и вече престарели, желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени, горещи и всеотдайни, че той изпълнил молбата им.

Един ден при Анна се явил Архангел Гавраил и й открил, че ще роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и целият свят ще получи спасение. След девет месеца - на 8 септември, семейството било ощастливено с момиченце, което нарекли Мария - бъдещата майка на Исус Христос.

Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите. Там приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
 
Много е разпространено поверието, че ако "трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари.
 
След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от "огън” - висока температура и треска.

В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината. В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.

В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат "Опърлия”.

Имен ден имат Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри.