За последното десетилетие Северна България е загубила една пета от населението си

За последните десет години областите Габрово, Монтана, Плевен, Ловеч и Враца са загубили почти една пета от населението си. Само Варна успява да отчете повишаване на броя на хората, които живеят там, като ръстът е слаб и това е по-скоро запазване на паритет и задържане на човешкия ресурс. Това съобщи икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов по време на онлайн форум.

Експерти от ИПИ представиха анализ на икономическото и социално развитие на областите в Северна България

Николов каза, че по отношение на вътрешната миграцията Варна продължава да е магнит за хората с по-динамичния си пазар на труда, по-добрата социална среда. В Северозапада, въпреки лекото подобрение след последната криза и задържане на вътрешните миграционните процеси, сега те се влошават, като според икономиста има очаквания, че заради кризата с коронавируса има вероятност за задържане на тези процеси.

По отношение на естествения прираст Варна също успява да балансира между раждаемостта и смъртността, въпреки че този показател е с отрицателни стойности, както е навсякъде в страната.

Застаряването на населението е проблем за някои от по-развитите области в изследваната от ИПИ част на България. Най-бързо застарява населението в област Габрово. С потенциал през следващото десетилетие за навлизане на пазара на труда са Варна, Търговище и Силистра, като за тези области се отчита по-бавно застаряване.

В изследването се отчитат разликите при заетостта и заплащането, което е обусловено от структурата на работната сила. Например в Габрово, Русе и Търново близо 30 на сто са висшисти, във Варна - около 25 на сто, което е предпоставка за развитие на икономика, базирана на услугите, особено в сферата на високите технологии.

От ИПИ отчитат, че във Видин, Монтана и Плевен има разминаване между предлаганото в училище професионално образование и нуждите на пазара на труда, за разлика от областите край Дунав. Областите Габрово и Велико Търново също се нуждаят от реформи в професионалното образование, за да стане то по-близко до потребностите на пазара на труда.