„Биволъ“: Висша държавна корупция в сделката за „Труд“ и „24 часа“

Сделката за „Труд“ и „24 часа“ е обект на предварително споразумение между сегашните издатели Огнян Донев и Любомир Павлов и „Нюз Про“, регистрирана в края на август, в която съсобственици са Венелина Гочева и Димитър Димитров, пише електронното издание „Биволъ“.

Цената за дяловете на Донев и Павлов в двата вестника е фиксирана на 32.5 млн. лева, като 10% трябва да бъдат платени веднага.

Според договора окончателното прехвърляне на дяловете трябва да стане до 180 дни, твърдят източници на „Биволъ“, които изданието посочва като компетентни.

Според медията засега не е ясно откъде Гочева и Димитров ще вземат парите за покупката.

Една от хипотезите на изданието е, че това ще се случи през Инвестбанк. Това предположение почива на факта, че Димитър Димитров е адвокат и бивш изпълнителен директор на „Феста Холдинг“ АД на Петя Славова, собственик на Инвестбанк, посочва „Биволъ“.

Друга версия за произхода на парите беше лансирана първо от сайта afera.bg. Според нея Павлов е подписал предварително споразумение с Първа инвестиционна банка на Цеко Минев, зад което стои Корпоративна търговска банка и пресгрупата на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

Всички цитирани банки са сред „гнилите ябълки“ в българската банкова система, посочени от бившия американски посланик в България Джон Байърли в секретен дипломатически доклад, изтекъл в „Уикилийкс“, припомня „Биволъ“.

Общото между тези финансови институции е, че се занимават с „пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“. Те успешно избягват щателни разследвания, написа в доклада дипломатът.

Байърли уточнява, че собствениците на някои български банки наливат пари в невъзвръщаеми кредити, които остават в тежест на законните инвеститори и притежателите на сметки.

Именно тези банки са най-често облагодетелствани от държавата, като обслужват сметките на държавните предприятия и институции, подчертава „Биволъ“.

Изданието припомня, че Инвестбанк беше в голямо затруднение преди няколко месеца и „държавата ударно наливаше пари в нея, премествайки сметките на общините, контролирани от ГЕРБ“.

По този начин, според Е-Вестник, Инвестбанк стана третата банка по размера на държавни и общински пари в нея след Корпоративна търговска банка и СИБанк.

Това обаче не беше достатъчно и през август Инвестбанк беше спасена от омански фонд, който купи акции за близо 30 млн. лева, пише още „Биволъ“.

Омански фонд има 30% от капитала на друга „гнила ябълка“ – Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която държи най-много пари от държавни предприятия и кредитира медийната империя на Ирен Кръстева и Делян Пеевски, посочва изданието.

В доклада на бившия американски посланик се казва, че ПИБ на Цеко Минев също е „гнила ябълка“, спасявана в миналото с държавни пари. Според Байърли тя е с единия крак „в най-тъмните сфери на престъпния свят“.

Павлов и Донев имат повдигнати обвинения за пране на пари и дяловете им в „Труд“ и „24 часа“ са запорирани. За да се осъществи сделката с Гочева в рамките на 6 месеца, запорът трябва да бъде вдигнат.

Това условие в предварителния договор поражда подозрения за висша държавна корупция, оплела изпълнителната, съдебната и „четвъртата“ власт – медиите, изтъква „Биволъ“.

По-рано изданието писа, че Любомир Павлов е бил поставен пред избор лично от премиера Борисов: да продаде „Труд“ и „24 часа“ на Цветан Василев и Делян Пеевски или да бъде арестуван.

Премиерът вече е провел лични разговори с редактори от изданията за промените в редакционната политика, след като те сменят собствеността си, посочва още „Биволъ“.

Планът за завладяването на медийната група на Донев и Павлов беше цитиран и в авторитетния швейцарски вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Вестникът отбелязва проблемите с медийната свобода в България, които ще се задълбочат след преминаването на двата големи ежедневника под контрола на близки до Борисов банкери.

„Биволъ“ апелира ВКП да се самосезира по получената информация и да провери цялата процедура и начина, по който се прехвърля собствеността на едни от най-популярните български ежедневници.

Ако действително се окаже, че съдебният запор върху сметките и дяловете на Павлов и Донев и отменянето на обвиненията срещу тях са предмет на търговска сделка, а парите по нея идват неясно откъде, тогава именно прокуратурата е институцията, която трябва да се задейства и да предотврати злоупотребата с власт и пари.