Избираме най-добрия Висш съдебен съвет или заблуждаваме ЕС?
България най-после избира нов Висш съдебен съвет.
Крайно време беше да си отиде това предполагаемо върховно представителство на правосъдието заради което брахме доста срам – обвинения в коленичене пред всяка власт, в търговия с влияние и корупция, критики от ЕК в доклад след доклад.
В опит да поизмият петното, управляващите от ГЕРБ обещаха пълна прозрачност при избора, публични изслушвания на кандидатите, въпроси от НПО-та и други, излъчвания на живо по радио, телевизия и интернет, че даже със симултанен превод на английски - можело Барозу или някой комисар да се загледа.
НПО-тата вече обявиха всичко за фарс. Твърдят, че най-неудобните въпроси са отхвърлени, че няколко минути не са никак достатъчни на кандидатите за задълбочен отговор. В навечерието пък, вестници познати като про-правителствени се втурнаха да клеветят възмутените.
И пак започнахме да се питаме – наистина ли се прави опит за прозрачен избор на най-доброто или се опитваме да заблудим ЕС, че точно това правим?
Докато ни преследва и най-малката сянка на подобни съмнения, България има проблем. Страната ни ще стане „нормална" и за свои и за чужди когато най-достойните, най-честните, и най-можещите започнат да заемат важните постове, не защото някой ни гледа, а заради самите нас, заради доброто на държавата.