Обратно към пълната версия на статията »

Експерти: Неплащането на битовите сметки ще увеличи бъдещите разходи на домакинствата

Експерти: Неплащането на битовите сметки ще увеличи бъдещите разходи на домакинствата
Pixabay
A A+ A++ A

Потенциалното налагане на мораториум ще създаде огромна междуфирмена задлъжнялост

 

Неплащането на сметките за ток и вода само ще увеличи бъдещите разходи на домакинствата, вместо да ги облекчи, предупреждават експерти. Потенциалното налагане на мораториум на плащанията за комунални услуги ще се отрази зле не само на личните бюджети на гражданите, но и на икономиката като цяло. Въвеждането на подобна мярка ще създаде огромна междуфирмена задлъжнялост.

Във връзка с разпространението на заразата Covid-19 у нас вече се предприемат редица мерки, които трябва да улеснят потребителите при плащане на техните месечни задължения. Например ЕРП-тата, призоваха своите клиенти да се възползват от възможностите за дистанционно плащане на сметките. Правителството също предвижда редица мерки, за да облекчи изпадналите в затруднение клиенти. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова вече обяви, че срокът за разсрочено плащане на сметките се увеличава на 20 дни. В същото време в общественото пространство се лансират все по-радикални идеи, без да се отчитат потенциалните икономически ефекти. Например, миналата седмица БСП внесе законопроект (б.а. на 18 март парламентът отхвърли предложението) за мораториум върху спирането на ток, вода и телефон при неплатени сметки в извънредно положение.

Икономистите обаче са категорични за негативния ефект от такава мярка както върху населението, така и върху бизнеса. „Мораториумът означава отлагане, а не опрощаване на сметките, което ще увеличи бъдещите разходи на домакинствата, при условие, че доходът им остава непроменен“, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той подчерта още, че натрупването на две или повече сметки ще затрудни много повече домакинските бюджети. Затова препоръчително би било гражданите да се отнасят към плащането на сметките за ток и вода както към други стоки от първа необходимост, които заплащат в момента на получаването им.

Проучване на ИПИ показва, че подходът в другите страни от ЕС и САЩ е точно обратен на това да се налага мораториум. Там разчитат на добрите взаимоотношения между компаниите и техните клиенти. „Мерките включват гарантиране на непрекъснато осигуряване на услугите, разсрочване на сметки за клиенти, които са повлияни от епидемията и премахване на глоби за забавени плащания“, каза още Стайков. Въпреки това повечето дружества в други страни препоръчват да се плаща каквото е възможно от сметките, за да не се натрупват големи задължения, които ще трябва да се покрият в следващи месеци.

Според експертите потенциалното въвеждане на мораториум върху битовите плащания ще създаде и огромна междуфирмена задлъжнялост. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов наскоро обясни, че месечните приходи на клиентите на регулирания пазар на електрическа и топлинна енергия и ВиК услуги са от порядъка на над 300 млн. лв. След като гражданите заплатят сметките си, крайните снабдители също се разплащат по веригата. Това включва преводи към мрежовите компании, обществените доставчици, производителите на електрическа и топлинна енергия, държавните структури, подизпълнителите и доставчици на стоки и услуги и т. н.

От ИПИ посочват още, че близо половината от разходите на секторите, свързани с производството и разпределението на енергия и ВиК услуги отиват в минната промишленост.

Значителни средства се разпределят и към другите икономически сектори. Например 11% отиват за покупки на електрическа енергия и газообразни горива, 8% са предназначени за сухопътния транспорт, 5 на сто отиват за покупки на кокс и рафинирани нефтопродукти, 4% - за финансови услуги, без застраховането и допълнителното пенсионно осигуряване, 4 на сто – за строителни дейности и др.

„Така всяко административно ограничение на приходите на тези компании ще се отрази на другите сектори от икономиката и бързо ще увеличи междуфирмената задлъжнялост по подобие на ефектите, които наблюдавахме в периода 2012-2015 г.“, коментира още Калоян Стайков.

От Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) вече алармираха, че има големи предизвикателства пред енергийните компании дори и без да се налага мораториум върху плащанията. Заради разпространението на коронавируса и въведеното извънредно положение намалява потреблението на енергия и природен газ. Причината е, че в момента са спрени или ограничени редица производствени мощности в индустрията, туризма и търговията. Отделно от това се очакват затруднения и забавяне на плащанията на потребената енергия и природен газ от индустрията, туризма и битови потребители. Затова и от БЕМФ прогнозират, че има риск от ликвидна криза по веригата във всички енергийни дружества, което може да постави под риск сигурността на снабдяването.

„В тази връзка нашето мнение е, че разбираемата грижа на правителството за разсрочване на битовите сметки на потребителите не трябва да остане единствената инициатива на Министерство на енергетиката в този момент”, се посочва в декларация на БЕМФ. Наред с други стъпки, които предлагат, БЕМФ счита, че решението за удължаване на срока за плащанията с 20 дни следва да се удължи до края на срока на въведеното извънредно положение, но не по-късно от 1 месец. Според тях мярката би следвало да важи само за абонати , които заплащат сметките си на каси, а не по разплащателни сметки, тъй като втората група най-вероятно не изпитва толкова сериозни финансови проблеми. От БЕМФ дори предлагат да се помисли дали удължаването на сроковете за заплащане трябва да се прилага за потребители, които получават енергийни помощи от бюджета, и така неравнопоставено да получат двойно предимство. БЕМФ предупреди още, че удължаването на този срок след 14 април може допълнително да влоши ликвидността на системата и да създаде риск за нормалните енергийни доставки.