Правителство на спокойствието и щастието

От радио ARD - Германия, и вестник Der Standart - Австрия; Превод и компилация: „Дойче веле“

Българският финансов министър Симеон Дянков e доста спокоен и уверен напоследък.

Министерското спокойствие и вярата в българската финансова сигурност се дължат на многото пари, прехвърлени в България от закъсалата Гърция.

„Това е донякъде щастие в нещастието...“, казва Симеон Дянков.

„Стачките и протестите не ме плашат“, проръмжа българският премиер Бойко Борисов в телевизионно интервю в началото на седмицата.

Самоувереността на атлетично сложения правителствен ръководител бе подложена във вторник на изпитание от страна на няколкостотин селски стопани, които за втори пореден ден блокираха пътищата в страната с тракторите си. Именно с тях те смятат да щурмуват и София в четвъртък.

Междувременно на сцената излизат двата най-големи синдиката, отправили призив за протестни действия в столицата в сряда.

Железопътният транспорт в България и без това е до голяма степен замрял вече от седмица насам.

В най-бедната страна от Европейския съюз става дума за вземането на важно решение: дали да се продължава курсът на икономии като предпазен щит срещу европейската финансова криза, или да се отпуснат средства за стимулиране на икономиката.

Докато съседна Гърция е пристегната в хватката на международните си кредитори, управляващото в България правителство си самопредписа строга бюджетна дисциплина.

Борисов с удоволствие сочи на оплакващия се свой народ гърците, а напоследък – и опасността от рецесия в Европейския съюз.

„Ние правим онова, което истинските реформатори правят по време на криза“, заявява финансовият министър Дянков.

След достигането на равнище от 4 процента през 2010 г., през тази българският бюджетен дефицит вероятно ще се свие на 2,5 процента, а през 2013 се очаква да бъде нулев.

Резултатът е двупосочен: България има най-ниския стандарт на живот в Европейския съюз, но ще изпълнява най-добре критериите от Маастрихт.

Икономистите от МВФ смятат курса на Борисов за правилен. Същевременно те понижиха очакванията си за икономическия ръст на страната през тази година от 3 на 2.5 процента.

През 2009 г., преди глобалната финансова криза, ръстът на България бе средно 5-6 процента.

България ще усети несигурността в европространството, ако възникнат затруднения в търговията й с най-големите партньори – Германия, Австрия, Турция.

Банките обаче продължават да бъдат смятани за стабилни. Гърците, които владеят 30 на сто от банковия сектор в България, надали ще се оттеглят, гласят прогнозите на икономистите.

Паралелно правителството продължава да свива разходите: сегашните протести са насочени срещу масовите съкращения в държавните железници, срещу намаляването на субсидиите за селските стопани и повишаването на пенсионната възраст.