Лазар Радков: Не се молете за спокоен живот, а живейте интензивно, учете и бачкайте здраво!

Лазар Радков – основател на един от най-успешните клубове за персонални тренировки последните 11 години – Live To Lift, инициатор на кампанията за трениране #30за30, автор на скандалната книга “Яж ШОКОЛАД и отслабвай!”, последните две години се занимава със … събиране на пластмасови капачки.

Основател и основен двигател на кампанията “Капачки за Бъдеще”, заедно с останалите доброволци, само за година и половина успяват да съберат и рециклират над 140 000 кг пластмаса, а със събраните средства да закупят и дарят 11 кувьоза в 11 от нуждаещите се малки общински болници. Той е и част от звездните лектори на „Големият Взрив” – най-големият форум за личностно развитие и предприемачество в Източна Европа

Как дойде идеята за “Капачки за бъдеще”?

През лятото на 2017-та заедно с колегите от Live To Lift Правехме открити тренировки в парка като част от приноса ни към обществото. На една от тези тренировки предложих на трениращите да почнем да събираме капачки и да решим за каква кауза да използваме средствата. На тази тренировка беше и Мартина, която след това ми писа, че има един багажник с капачки от нейни приятели. Докара ми ги, снимахме се с капачките, пуснахме снимката в социалните мрежи и питахме хората за какво да събираме капачки. Повечето отговори бяха „Кувьоз, кувьоз, кувьоз ... „ и като проверихме какво е положението в малките общински болници, установихме, че в повечето кувьозите са на по 30-40 години, силно амортизирани са или изобщо не работят ..

В кой град хората са най-активни - къде се събират най-много капачки?

Очаквано – в София. Последните кампании обаче имаме сериозен ръст и в останалите градове, а и нека не забравяме, че в София живеят хора от цяла България.

Кампанията “Капачки за бъдеще” е известна в цялата страна, а дори и в чужбина. Разбрахме, че вече имате пунктове в Англия, Швейцария и Холандия. Възнамерявате ли да разширите дейността си и извън България?

Извън България е по-сложно, понеже трябва да се търси локален рециклатор, който да изкупува капачките. Защо? Защото усилията и разходите капачките се транспортират до България често излиза повече, отколкото сами транспортирани капачки носят на кампанията. А едно от нещата, които се опитваме да научим хората е, че всичко струва нещо, всичко си има цена и за да е успешна, която и да инициатива – ПЪРВО, приходите трябва да са повече от разходите.

Бяхте си поставили като цел до 2020 година да няма нито един стар кувьоз. Ще успеете ли да изпълните тази цел?

Да, до края на годината дарените кувьози ще станат общо 22 и с тях ще сме подменили всички стари и амортизирани кувьози в общинските болнци в по-малките населени места. Междувременно държавата обяви, че тепърва ще пуска обществена поръча за нови 60 кувьоза ... какво ще ги правят – те си знаят. Ние се радваме, че успяхме да подменим старите кувьози в провинцията и да бъдем добър пример за институциите.

Как ще коментирате липсата на медицински кадри? Страхувате ли се, че в бъдеще няма да има персонал, който да обслужва дарените кувьози?

Друг важен въпрос е – само кувьози ли дарявате или и консумативите към тях? (защото освен липсата на кадри, колеги коментират, че консумативите са по- скъпата част и без тях кувьозите не могат да се ползват?) Проблемите в българското здравеопазване са не един и две. И повечето от тях са ОГРОМНИ. Аз лично се опитвам да правя, каквото е по моите сили да подобря нещо, ако ще да е и малко. За момента вярвам, че 22 кувьоза все са нещо. Както и на близо 200-та бебенца, на които са помогнали до момента. Които бебенца иначе трябваше някак да разчитат на късмет в старите кувьози .. повечето от които за нищо не ставаха. Т.е. .. сещате се. Вярвам, че ако повече хора се опитват да правят по нещо мъничко И смислено, за да подобрят положението в някоя област – положението генерално ще започне да се подобрява устойчиво. И доста по-бързо. Относно кувьозите – тези, които ние даряваме, нямат нужда от допълнителна поддръжка, която да струва пари. Направили сме го така, че на болниците да им бъде максимално лесно.

Въпреки че “Капачки за бъдеще” е благотворителна инициатива - имате ли “конкуренти”? Как изобщо можем да използваме думата „конкуренция“, когато става въпрос за благотворителност? Да, има други кампании. Надяваме се всички да са прозрачни и коректни като „Капачки за Бъдеще“. Истината е, че кампании за събиране на капачки в България има от 8-9 години. С „Капачки за Бъдеще“ обаче само за година и половина успяхме да постигнем повече от всички останали кампании, взети заедно, за 8 години, за което искам специално да благодаря на всички, които подкрепят общата ни кауза.

Как се справяте с хората, които користно се опитват да експлоатират популярността на Вашата кампания?

По единствени възможен начин – стараем се да образоваме максимално нашите последователи и българите като цяло. Смятам, че това е единственият възможен начин и съм го приел като лична кауза.

Планирате ли други подобни инициативи?

Разбира са! Следете страницата ни „Капачки за Бъдеще“ във Facebook, за да научите първи като го обявим! Там обявяваме какво сме правили, какво правим и какво плануваме да правим!

Напоследък медийното внимание е насочено към младата екоактивистка Грета Тунберг. Одобрявате ли нейните действия и инициативата ѝ “Петъци за бъдеще”?

Смятам, че Грета би могла да бъде много по-полезна на света, ако се върне в училище, ако се върне в училище, завърши гимназия и след това запише висше образование по екология и реално се образова по темата. С инициативата „Петъци за бъдеще“ не съм запознат.

Сега ни разкажете малко повече за Вас като човек; какво правите в свободното си време; как релаксирате?

Това ми е една от слабите черти – рядко го правят това с релаксирането .. и си патя. Просто не мога да си седя на задните части и редовно се занимавам с нещо, което трябва дa се свърши, или с нещо, което ми е интересно. Иначе се старая да тренирам редовно, за да поддържам тялото и ума си в добро здраве, обичам да се запознавам и комуникирам с интересни хора. Обичам и да чета. Много. Обичам да измислям нови неща и да измислям креативни решения на проблеми.

Щастлив ли сте? Какъв е съветът ви към читателите ни за по-спокоен и щастлив живот?

До момента не съм срещнал задоволителна дефиниция на понятие „щастлив живот“, но със сигурност мога да кажа, че съм УДОВЛЕТВОРЕН от моя! И също така не пожелавам на никого спокоен или лесен живот. Както е казал Брус Ли: „Не се молете за лесен живот, а да имате силатa да се справите с труден такъв!“ А аз тук искам да добавя“ - Не се молете за спокоен живот, а живейте интензивно, учете и бачкайте здраво. И се старайте периодично да си оставяте необходимото време за почивка и забавление.