Преди точно 30 години Тодор Живков падна от власт, а България пое по нов път

Ден преди това в Германия е съборена Берлинската стена – тоталитарния символ на разделението и Желязната завеса.

Тодор Живков не е освободен по негово собствено желание. Той е принуден да се оттегли от властта, като за основни организатори на промяната се смятат Петър Младенов, Андрей Луканов, Добри Джуров и армията.

В реч пред пленум на Централния комитет на БКП , Тодор Живков казва : “Социализмът е едно недоносче!” и е дошло времето на “Митинговата демокрация”, “Жалко че аз не съм млад да развея байряка. Вече съм на години и няма да ми стигнат силите. Всеки ден, всеки час, на всякъде има материал…”. "Отива се към деполитизиране на икономическите отношения", "Обстановката ще бъде изключително тежка", "Демократизмът и гласността ще вземат много по-широки размери".

Пленумът на ЦК на БКП взема и още едно важно решение – да предложи на парламента да освободи Тодор Живков и като председател на Държавния съвет на България. Негов наследник и на двата поста е Петър Младенов.

Няколко дни по-късно – на 17 ноември, се премахват от Наказателния кодекс текстовете, които забраняват критиката към комунистическата партия, а на 15 януари 1990 г. пада и член първи от тогавашната Конституция за ръководната роля на БКП, така комунистическата партия се отказва от еднопартийния модел на управление.

Тоталитарният режим у нас, а и изобщо в Източна Европа, рухва под натиска на Запада и Съединените щати след изтощителната икономически Студена война. Истина е и че България по това време е във фактически фалит.

През юни 1990-а пък в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години управление на репресивния комунистически апарат.