Президенски избори в Северна Македония

Днес в Северна Македония ще се състоят шестите поред президентски избори. Вторият кръг ще се проведе на 5 май. Избраният държавен глава ще бъде и първият на Република Северна Македония. 

Сегашният президент Георге Иванов няма право да се кандидатира, защото е втори мандат държавен глава. Неговият мандат изтича на 12 май. Правото на глас в шестите президентски избори имат 1 808 131 избиратели. 

За поста държавен главен глава ще се състезават трима души – Блерим Река, Гордана Силяновска-Давкова и Стево Пендаровски. 

Но кои са те? И какви са техните идеи за управление на Република Северна Македония? 

Стево Пендаровски – познава и СДСМ, и ВМРО-ДПМНЕ 

Кандидатът с най-голям шанс според анкетите да стане първи президент на Република северна Македония е Стево Пендаровски. Неговата кандидатура беше издигната от управляващия социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и коалиционния му партньор Дечмократичен съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети.  През 2014 г. университетският преподавател Стево Пендаровски, с опит като съветник и председател на избирателната комисия, се изправи срещу Георге Иванов в президентската надпревара в Северна Македония и загуби.  Името му обаче изплува като човека, на когото управляващият Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) гласува доверие да опита отново. На изборите на 21 април 55-годишният Пендаровски ще представлява не само избирателите на СДСМ, партията на премиера Зоран Заев, а и тези на ДУИ, най-голямата етническа албанска партия в страната и коалиционен партньор на Заев. 

Пендаровски не е "първолак" в политиката. Той е бил главен съветник за националната сигурност на покойния президент Борис Трайковски, а след това заема същата длъжност за наследника на Трайковски, Бранко Цървенковски между 2005 и 2009 г. по този начин Пендаровски се свързва и с двете водещи партии – ВМРО-ДПМНЕ (с работата за Трайковски) и СДСМ (чрез работата за Цървенковски). 

От 2008 до 2014 г. работи в Университета "Американ колидж" в Скопие, където преподава международна сигурност, глобализация, световна политика и САЩ 

На президентските избори през 2014 г. СДСМ издигна кандидатурата му за опонент на Георге Иванов. Пендаровски загуби с близо 14% на втория тур. Придържайки се към позицията на СДСМ, Пендаровски не признава изборните резултати от 2014 г. 

Според различни коментари издигането на кандидатурата на Пендаровски в надпреварата за президентския пост е свързано с шанса му да привлече гласовете и на много македонци, и на достатъчно албанци едновременно. Въпросът обаче не опира само до етническа принадлежност – македонските албанци са сред най-големите привърженици на НАТО на Балканите, а Пендаровски е националният координатор за присъединяването на Северна Македония към Алианса. Сега и той, и коалицията в Скопие повтарят думите си отпреди пет години – те смятат изборите за президент, спечелени от Иванов (кандидат на ВМРО-ДПМНЕ), за измамни. 

Преди това е главен съветник за националната сигурност на покойния президент Борис Трайковски, а след комисията заема същата длъжност за наследника на Трайковски, Бранко Цървенковски, и заема поста между 2005 и 2009 г. Така той се свързва с двете водещи партии – ВМРО-ДПМНЕ (с работата за Трайковски) и СДСМ (чрез работата за Црвенковски). 

Стево Пендаровски представи в началото на април осем проекта, които ще започнат да се реализират през първите осем месеца на мандата му, ако спечели изборите в неделя. По собствените му думи тези проекти отразяват неговите ключови ангажименти и стълбове на програмата. 

Като първи проект той предвижда организирането на форум за безпартиен политически диалог. 

"След години на конфликти и разделение на Македония е необходим междупартиен диалог по най-важните въпроси за гражданите. Президентът трябва да бъде глас на разума, баланс между политическите партии", каза Пендаровски, добавяйки, че именно това е целта на този форум, който ще включва академичната и професионална общественост, бизнес общността, синдикатите и организациите на гражданското общество. 

Директни срещи с гражданите, с предварително определен годишен календар на срещите, президентски център за непрекъснато политическо образование, който ще бъде различен от сегашното училище за млади лидери на Георги Иванов, стипендиантска програма, годишна конференция за научно-техническия прогрес, жените в политиката и президент на всички граждани са проектите, върху които ще се фокусира Пендаровски. 

Кандитатът на СДСМ/ДСИ подготвя назначаването на специален съветник по въпросите на равенството между половете и ще насърчи участието на жените в политиката. Той подчерта ще подкрепи ангажимента за задължително участие на най-малко 50% жени в избирателните листи на парламентарни и местни избори. 

Кабинетът на президента, отбелязва Пендаровски, ще отразява мултикултурния характер на обществото. 

"Аз ще бъда президент, ще бъда на всички граждани и първо ще го докажа в моя кабинет. Кабинетът на президента ще има представители от всички етнически общности, подбрани според тяхната компетентност и професионализъм", каза Пендаровски. 

След като доста време беше национален координатор за присъединяването на Македония към НАТО, наскоро Пендаровски заяви, че през 2020 г. Скопие вече ще е столица на държава-членка на Северноатлантическия алианс. 

Кандидати на опозицията 

Охридчанката, която гледа в президентския пост на северна Македония  Гордана Смиляновска-Давкова е кандидатът, издигнат от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Тя е родом от Охрид. Юрист по образование, тя защитава докторска степен по право Любляна през 1993 г.  От 1990 до 1992 е член на конституционната комисия в македонския парламент. От 1992 до 1994 е министър без ресор в първото правителство на социалдемократа Бранко Цървенковски. След това се отдава на преподавателска дейност като асистент в Скопския университет. От 2000 г. е доцент, а от 2004 г. – професор по конституционно право и политически системи. Член е на Венецианската комисия от 2008 до 2016 г. 

Любопитни са нейните скорошни изяви, които в политически план я правят малко приемлива за широки кръгове от македонските избиратели. През 2017-2018 г. като общественик Смиляновска-Давкова се обявява срещу закона за разширяване употребата на албанския език. Това едва ли е зарадвало албанците, а те не са от късопаметните. Освен това кандидат-президентът е срещу Преспанското споразумение, което сложи край на близо 30-годишния спор между Атина и Скопие за името на Македония. Трудно е да се приеме, че потенциален държавен глава на една държава не приема договора от Преспа, който постави Македония най-сетне на пътя за влизане в евроатлантическата общност. 

На 16 февруари 2019 г. е избрана от ВМРО-ДПМНЕ за неин кандидат за президент на Северна Македония. 

На предизборен митинг във Велес Смиляновска-Давкова заяви, че след като победи на 21 април, ще се отвори път за предсрочни парламентарни избори. "Нашата победа означава поражение на немакедонската, ненационалната и антимакедонската политика, ако изобщо това може да се нарече политика", подчерта тя. Тя дори направи и смелата прогноза как ще изглеждат оформилите се като образ в съзнанието ѝ нов парламент и ново правителство:"Няма да изискват от нас да забравяме думите на химна, ще пее [парламентът и правителството] с нас ,флагът ще се вее с нас, ние ще произнасяме святото име, с което сме израсли, а Северна нека си я пишат и изговарят те, но това не е наше име." 

Албанецът, който иска по-видимо място за албанците 

Университетският професор и бивш посланик Блерим Река е независим кандидат – тази странна формулиравка при надпревара за президентския пост – подкрепян от Алиансът на Албанците и Движението БЕСА. 

Още в началото на март той беше уверен, че ще спечели. Или поне така звучеше:"Защо мисля, че ще победим? Защото използваме концепция за връщане на републиканството и републиката. Ние сме за евроатлантическа и мултиетническа република. Македония е държава, но не е република. Ще бъде република, ако на местата на властта на личността ще има върховенство на закона, но не сега, когато съдебната власт е политизирана, администрацията е политизирана, докато парламентът дава имунитет и амнистия на отговорни за престъпления". 

Според него тези неща не могат да бъдат приети от ЕС, за разлика от НАТО, където за целите на сигурността Македония ще стане много бърза част от Алианса."Ще бъдем много скоро част от НАТО, но за ЕС ще са ни необходими много дълбоки реформи". 

Седмица преди вота на митинг в Тетово Блерим Река каза, че за да има държава, трябва да има върховенство на закона. "нямаме друга опция освен ЕС и НАТО, а корупцията и безработицата трябва да спрат. Трябва да се знае също така, че ние не сме статистически народ, а сме албанци."