Над 207 000 души всеки месец чакат на опашка за работа

Всеки месец средно по 207 417 българи чакат на опашка за работа. Това сочат данните на Агенцията по заетостта за първите седем месеца на годината. Почти всеки втори от регистрираните в бюрата по труда е без квалификация, като всеки четвърти е с основно или по-ниско образование. 32.1% от безработните пък имат диплома от университет или професионално училище, като делът на висшистите е 19.1%, пише "Монитор".

Първенци по разкрити свободни места са градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, а всеки четвърти работодател изпитва глад за служители в преработващата промишленост. Веднага след тях се нареждат хотелиерите и ресторантьорите (17.7%). 14 на сто от бизнеса пък търси продавачи и автомонтьори. При средно 130 000 свободни работни места месечно по около 17 023-ма успяват да намерят работа, която да отговаря на образованието и уменията им. Общият им брой до края на август набъбва до 136 185. Това са тези, които започват да се трудят в реалния сектор, т.е. не са включени в програмите за субсидирана заетост на бюрата по труда. В летните месеци, когато има търсене на сезонна работна ръка, пък средномесечният брой на заетите достига до 22 000. По-претенциозни към предлаганата позиция и условията се оказват регионите с добре развит пазар като Пловдив и Стара Загора, където има и най-много откази за приемане на работа. В челната десетка по откази попадат и области с традиционно висока безработица като Враца и Монтана. Обикновено българите отказвали дадена позиция заради ниско заплащане и отдалеченост на работното място.

Междувременно стана ясно, че през следващите пет години бизнесът ще изпитва глад за 500 000 специалисти. Това прогнозира по-рано пред БНР Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Липсата на кадри се обуславяла от демографските тенденции, миграцията и ръста на икономиката. По думите му именно липсата на човешки ресурс било това, което пречело на родната икономика да се развива с по-бързи темпове. Сред дефицитните кадри са инженерите медицинските сестри, шофьорите и работещите в туризма и селското стопанство.