Въпросът с европейската директива за авторско право остава неясен

Все още няма консенсус по новата европейска директива за авторско право в цифровия единен пазар. Въпросите са два. Tрябва ли да наложим допълнителни авторски права за новинарски сайтове и да ограничим начина, по който споделяме новини онлайн? Вървим ли в посока на завишена цензура или ще успеем да намерим подходящо решение за информационното общество, в което живеем?

Според експерти директивата съдържа два спорни члена, заради които вотът бива отлаган вече няколко пъти. Единият е член 11, според който агрегатори на новини като Facebook и търсачки като Google трябва да заплащат специален лиценз, за да използват дори заглавията на статии от новинарски сайтове. Намалял трафик към уебсайта и по-малък оборот от реклами – според мнозина това е ефектът от въвеждането на подобен тип сродни права в страни като Испания и Германия. Независимо от тези притеснения последният неофициален компромис по отхвърления през март първоначален текст предлага точно това – плащане на задъжителен „данък линк“.

Друго важно последствие е лесното разпространение на фалшиви новини. За статия в euReporter Ангел Джамбазки, докладчик по регламента за авторско право, коментира, че идеята да се генерират приходи за издателите чрез таксуване на интернет платформите застрашава качествената журналистика. Според него медиите, които предлагат качествена журналистика, биха изисквали лиценз за ползване на съръджанието им за разлика от сензационните медии, които целят разпространение на дезинформация в интернет пространството. Въвеждането на подобни такси би накарало платформите да забранят на потребителите си да споделят нелицензирани линкове, което автоматично би ограничило както достъпа до информация, така и свободата на словото.

„Съгласно българския Закон за авторското право и сродните права новините, фактите, сведенията и данните сами по себе си не са обект на авторското право и в този смисъл не могат да бъдат собственост на лицето, което ги разпространява и популяризира. Когато обаче говорим за статия или коментар, съдържащ творчески момент, техният автор, журналистът, коментаторът, имат права върху съдържанието, което са създали. За авторскоправната регулация обаче е без значение дали такава статия отговаря на действителността или не. – споделя адвокат Ана Лазарова, председател на Управителния съвет на Цифрова република – Това, което е важно при разработване и приемане на подобни регулаторни мерки, е приоритизирането на основни човешки права като право на достъп до информация и право на изразяване, за да не рискуваме да се окажем в оруелски сценарий, в който всичко, което споделяме, трябва да бъде одобрявано от „Министерство на истината“.“

Така стигаме и до спорния член 13, който задължава всички доставчици на интернет услуги да въведат задължителни филтри за следене, разпознаване и премахване на съдържание. Подобни технологични системи са много скъпи, но не и на 100% надеждни, а също така биха създали предпоставки за цензура върху всякакво потребителско съдържание, свободата на изразяване и иновациите. Същите такива технологии се използват и например в Китай с цел цензура.

„Страшното във въвеждането на задължение за филтриране на съдържание в рамките на европейската реформа е, че то се въвежда като задължителна мярка и се въвежда за всички доставчици на интернет услуги – независимо от това колко са големи и независимо от това с какъв тип съдържание боравят – музика, видео, текст или софтуер. Мярката ще засегне всякакъв вид платформи, форуми и сайтове, които ще отговарят, ако потребителите им споделят неправомерно чуждо произведение“ – добавя адв. Лазарова.

Очаква се новата директива да не въвежда допълнителни рестрикции, цензури и филтри, а да хармонизира всички 28 законодателства в Европа като подпомогне модерното разпространение на информация.