Терористичният акт в Бургас: Случи ли се неизбежното за България?

Откакто преди десетилетие България се съюзи безусловно със САЩ и дори се записа в първата „Коалиция на желаещите“ на Буш-младши в Ирак, а преди това и в Афганистан, а българските медици бяха вкарани в либийския затвор като изкупителни жертви в афера със заразена с ХИВ кръв в Бенгази, редица експерти предупреждаваха, че страната е заплашена от терористични атентати.

И тук вече не ставаше въпрос за атентатите от предкомунистическия период или за тези по време на Възродителния процес през 80-те, а за потенциална проява на глобалните и регионалните конфликти на българска почва.

На 18 юли 2012 г. това се случи – след като очевиден терористичен акт уби и рани десетки израелски туристи на Летище Бургас. Така първата терористична атака в България след 11 септември 2001 г. и арестуването на медиците в Либия през 1999 г. се оказа проява на конфликта в Близкия изток.

Фактът, че България се намира от 10–12 г. в постоянна опасност от терористично нападение, разбира се, ни най-малко не повлия нито на българските държавници, нито на българското общество в посока на елементарна подготовка за подобни предизвикателства, да не говорим за някакво по-дълбоко осъзнаване, вникване в глобалните процеси и заплахи.

Всъщност повече от десетилетие България избегна своя „11 септември“ – за разлика от други европейски страни като Испания и Великобритания – благодарение единствено на своята незначителност и невзрачност в международен план, както си позволих да изтъкна в една статия за България в десетилетието след 11 септември миналата година. Все пак дори при смешно лесна мишена като България, международните терористи не биха хабили сили, за да атакуват някого, който е без значение.

Дори атентатът от 18 юли 2012 г. – въпреки че трябва да бъде смятан за агресия и срещу българския народ и държава, на практика не беше насочен срещу тях, а срещу Израел. Просто България в дадения момент се оказа най-лесното място за извършване на подобно посегателство над големи групи граждани на Израел.

Една от редицата ужасяващи характеристики на съвременния тероризъм е, че дори и най-подготвената държава и нейните служби нямат никаква гаранция, че ще успеят да предотвратят всеки терористичен акт. Ако обаче си най-неподготвената държава, то тогава буквално няма на какво да се надяваш. И това, че във външнополитически план си неориентирана мижитурка, невинаги помага.

Ами ако толкова лесно извършеният атентат в Бургас беше насочен срещу България? Ако беше в Софийското метро или на Дунав мост, или на Пристанище Варна, или на Летище София, или в някой гъсто населен жк, или на Орлов мост, или сред милионите туристи на Слънчев бряг, Златни пясъци или Банско? Предполагам това би означавало закриване на българската държава.

Неизбежно беше България да попадне пред погледа на международния тероризъм по един или друг начин, защото всяка една страна може да попадне в него. Дали обаче атентатът срещу израелските туристи в Бургас беше неизбежен, е съвсем друг въпрос.

Дали българското правителство е проявило престъпно нехайство спрямо гражданите на Израел, при положение че би трябвало да е наясно с рисковете за тях, след като от година-две премиерът Бойко Борисов и външният министър Николай Младенов се бият в гърдите за новосъздадения съюз между България и Израел?

Ще ни отговорят или да чакаме да изтече някоя секретна дипломатическа грама в Уикилийкс, че да разберем истината?

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ