Обратно към пълната версия на статията »

Институционална война - ами сега?!

Институционална война - ами сега?!
Източник: pixabay.com
A A+ A++ A
През задния вход и без да обели и дума – така премиерът Бойко Борисов си тръгна от КСНС, посветен на темата за корупцията. Часове по-късно президентът Румен Радев наложи второ вето, откакто е стопанин на "Дондуков 2" - върху измененията в Закона за отбраната, пише Actualno.com.

Че има явно неразбирателство между управляващите и Радев е кристално ясно - ако ще милиард изявления да има как няма такова нещо. Въпросът е какво следва от това - ще има ли такъв разлом в правителството "Борисов 3", че пак да трябва да ходим на предсрочни избори? Поне засега отговорът е "не". И не за друго, ами заради липсата на критична маса. Т. нар. "гейтове" изкарват на бял свят неща, които всички знаем - шуробаджанащината в държавната администрация е модел за поведение на абсолютно всяка управлявала досега партия! Мащабът при ГЕРБ изглежда по-голям, защото никога досега не е имало такава концентрация на местна власт в ръцете на една партия. От друга страна Румен Радев реално няма инструментите, за да предизвика такава криза, която да разцепи управляващото мнозинство за кратък период от време. Единствената стратегия е чрез натрупване - вадене на кирливи ризи и в подходящи моменти да се стига до точка на кипене, за да се насади постоянно чувство на възмущение в душите на гласоподавателите. Това е нещо, което ще продължава да се случва.

Реално и в третото си управление Борисов вече направи достатъчно грешки, за да бъде постоянно атакуван. Образът на месия на лидера на ГЕРБ продължава да се натрапва, но на месия във външнополитически аспект. Само че на българите не им пука чак толкова за този аспект и това вече се използва, а пропуските на Борисов и там вече са видими. Достатъчно е да си спомним Договора за добросъседство с Македония, който беше обявен за най-големия български външнополитически успех от влизането ни в ЕС насам и как предната седмица Борисов не покани македонския премиер Зоран Заев на срещата в "Евксиноград" с Алексис Ципрас и Александър Вучич. Това навява следните мисли - или Борисов съвсем си е изгубил ума, за да зачеркне така "успеха си", или е отстъпил пред външни интереси. Чии интереси - който следи по-задълбочено ситуацията на Балканите, добре знае как Русия упорито се бори да не губи влияние, знае каква е отколешната политика на Белград спрямо Москва и е наясно, че Гърция се стреми да бъде енергиен лидер на Балканите, за която цел трябва да привлече "Турски поток". Напрежението при Борисов е видимо - от доста време насам той не си беше позволявал да пази пълно мълчание при кризи като тази с Антон Тодоров и Валери Симеонов. А точно такива кризи удрят по имиджа му на прогресивен лидер и обикновено в миналото винаги се вземаха бързи мерки за борба с тях. Лошото за него е, че единственият устойчив начин за борба е да постигне резултати по отношение на жизнения стандарт в страната, които да са бързи и да се усещат от народа, а не да се бълват благоприятни по принцип числа. Засега лидерът на ГЕРБ не успява да го стори - но още може да поиздържи на натиска предвид изградената през годините политико-икономическа машина. Въпросът е - не дали, а кога тази машина ще даде непоправим дефект?