Обратно към пълната версия на статията »

2016 – Равносметката АЕЦ „Белене“. А какво да чакаме през 2017?

2016 – Равносметката АЕЦ „Белене“. А какво да чакаме през 2017?
Източник: Novinite.bg
A A+ A++ A

Правителството в оставка на премиера Борисов живее последните си дни – и без съмнение същностните анализи на свършеното и несвършеното от него тепърва предстоят. 

В областта на ядрената енергетика обаче основните емоции бяха свързани с арбитражното решение от юни т.г. по повод спора между АТОМСТРОЙЕКСПОРТ и НЕК относно поръчаните два реактора във връзка с проекта, приключил с осъждането на българската страна за малко повече от милиард и двеста милиона лева. Струва си да се обърнем отново към темата не само за да си припомним някои обстоятелства от особена важност, но и за да направим опит за поглед напред. А в тази посока определено има какво да се търси, макар и неизвестните да са много повече отколко бихме искали.

Свършеното по темата с арбитражното решение конкретно от енергийния министър г-жа Теменужка Петкова и от правителството като цяло през последната половин година наистина заслужава респект както в контекста на решението, така и от гледна точка на влиянието му за преодоляване на препятствия от по-принципно значение.  Безспорно, най-специфичният период обхващаше последните тридесетина дни, когато трябваше да се вземат важни решения в условия на ясно очертани и неизбежни политически промени. Залогът за тези решения беше свързан не само с реалното обезпечаване на огромната сума за плащането на дълга, но и с българската репутация. Всъщност, изпълнението на българското задължение в договорения между страните срок чрез плащането на дълга на НЕК към руската компания, което стана само преди дни, имаше двойно значение – то не само обезпечи голям икономически ефект за страната (почти 50 милиона лева опростени лихви в съответствие с предварително обещаното и изпълнено от руска страна), но създаде същностни предпоставки за по-нататъшно ефективно сътрудничество между България и Русия. 

С други думи това, което стана, беше че юридически законосъобразните действия на АТОМСТРОЙЕКСПОРТ в рамките на международното право фактически се оказаха предпоставка за разширяване на обхвата им и след изпълнение на задълженията от НЕК по арбитражното решение. Така едно формално приключило арбитражно дело стана база за по-принципни изводи, които първият заместник генерален директор на "Росатом" Кирил Комаров обобщи с думите, че „Между Русия и България има дългогодишно успешно сътрудничество в областта на ядрената енергетика и регулирането на отношенията в рамките на решението на Арбитражния съд за АЕЦ "Белене" откри нови перспективи за реализация на бъдещи съвместни проекти“. Това беше последвано  и от по – широкообхватна оценка, дадена от новия руски посланик в България Н.Пр. г-н Анатолий Макаров за „сериозни крачки напред“ в българо-руските отношения, за които изплащането на дълга по арбитражното решение е един от примерите. В този контекст трябва да се подчертае и важната роля на комуникацията между премиера Борисов и президента Путин още в началото на август тази година, променила духа на общуване на най-високо ниво и задала до голяма степен конструктивния тон на конкретните взаимоотношения по-нататък.

В това отношение си струва да се върнем на цитираните думи на г-н Комаров, които безусловно и ясно подчертават готовността на Русия да продължи ефективното си сътрудничество с България в областта на ядрената енергетика. Нека не забравяме, че това сътрудничество има към днешна дата вече половин век история на доверие и е преминало през серия от общо преодолени изпитания и от политически, и от технически характер. И демонстрираното от руска страна желание за по-нататъшна обща работа в областта на ядрената енергетика със сигурност не трябва да се свързва само със съществуващите ядрени мощности.  

И тук възниква въпросът каква ще е българската позиция за продължаване на това сътрудничество и конкретно какви стъпки ще бъдат предприети от българската страна още през 2017 г. конкретно по казуса с изработените два реактора, както и по казуса „АЕЦ БЕЛЕНЕ“ въобще.  И двата въпроса изискват реализъм на база на конкретни анализи, а не общи приказки, характерни най-вече за политическото пространство, които неизбежно ще имат и познат ни предизборен привкус. 

Реализмът обаче предполага не само да се обърне внимание на факта, че отново има заявени потенциални инвеститори в ядрената ни енергетика, което теоретично създава възможности за реализация на двата реактора в България по предназначение. В това отношение е необходимо да се напомни, че които и да са тези инвеститори, сътрудничеството им с РОСАТОМ като притежател на технологията е предпоставено обективно.

Допълнително, преди потенциалните инвеститори да направят каквото и да е формално и конкретно предложение, България трябва най-после да си изясни няколко стратегически въпроса, отговорите на които да бъдат облечени в конкретни решения – и е крайно време това да се случи през 2017 г. Към момента политическата класа не е дала отговори на основни въпроси с дългосрочно значение като напр.: каква ще бъде ролята на ядрената енергетика в националния енергиен микс, каква би била евентуалната форма на държавно участие или на държавна подкрепа ако се изграждат нови ядрени мощности; каква роля на България се търси относно регионалното и европейско задоволяване на нуждите от електроенергия и др. Вместо това, все още съществуват принципни противоречия, създадени от политиците, които имат и формален характер – така напр. действащата енергийна стратегия, приета от Парламента през 2011 г. , предвижда изграждане на 2000 мегавата нови ядрени мощности, докато решение на същия парламент от 2012 г. подкрепя действията на правителството по преустановяване работата по АЕЦ „БЕЛЕНЕ“  и др. 

В този контекст, дори и при най-добро желание и от руска страна, и от страна на който и да е друг потенциален инвеститор да влага експертиза, средства и време в ядрената ни енергетика под каквато и да е форма, нещата просто няма как да се случат. Да не забравяме, че в крайна сметка по закон решението за изграждане на нови ядрени мощности трябва да бъде взето от българското правителство, но за това са необходими конкретно разписани предпоставки, които предполагат яснота по серия въпроси със стратегически, икономически, юридически, екологични и технологични характеристики. За съжаление, по голяма част от тях към момента няма отговори.

Същевременно, политическата конфигурация в страната до голяма степен предполага, че при липса на адекватна мобилизация и 2017 г. може да бъде пропиляна в това отношение. В тази връзка дори неяснотите от днешна гледна точка около това какви правителства ще бъдат формирани и кога са без особено значение – предвид специфичните въпроси хоризонтът за работа на експертите би следвало да е отдавна определен. Да не забравяме все пак, че по принцип  служебно правителство едва ли ще се занимава с темата в детайли, а на редовен кабинет ще му е необходимо технологично време докато започне ефективна работа и в този контекст. Същевременно стои и нужда както от политически консенсус, така и от обществено обсъждане, а и от изпълнение на серия други формални изисквания. Последните предполагат както изменение на законодателство, така и осъществяване на серия от формални стъпки в рамките на няколко закона. 

И ще бъде жалко, ако политическата класа  отново не формулира конкретно обосновано решение по темата, независимо какво е то. Дано 2017 г. не стане олицетворение на това как същата тази политическа класа пак ще се загуби в приоритетите си и ще пропилее още една – поредна - година, допринасяйки отново със своето поведение за липсата на яснота и конкретни решения по толкова стратегически въпрос, какъвто винаги е била ролята на ядрената енергетика за икономическото развитие на България. 

Славчо Нейков, енергиен експерт.

 
 

#Борисов #Атомстройекспорт #НЕК #Теменужка Петкова #Анатолий Макаров #Росатом #Славчо Нейков