Обратно към пълната версия на статията »

Максим Бехар: Ефектът на детелината и успелите българи...

Максим Бехар: Ефектът на детелината и успелите българи...
A A+ A++ A

Статията е публикувана в рубриката „Без филтър“ на агенция БГНЕС.

 

Искам способните българи да останат тук, да работят с удоволствие, ние да им се радваме и те да са щастливи. Много го искам и не са чак толкова много хората в България, поне тези край мен, които за секунда да си помислят нещо друго.

В България сега има абсолютно всичко, за да може един човек да бъде щастлив. Ако го поиска. Огромни ниши за правене на бизнес, някак си ей така останали от толкова противоречивите и люшкащи се години на преход. Възможности има – все още – с не чак толкова много средства, но със страхотен хъс и иновативна визия да успееш в неща, които не са правени досега от никого. На всичко отгоре и новите комуникации, и самото f-поколение (от Facebook) са вече толкова бързи и необятни, че едва ли има граница за успеха на този, който иска да го постигне.

Какво тогава ни прави толкова нещастни, поне според световните класации?...

Срещал съм и постоянно срещам стотици българи по целия свят. Не съм видял неуспешен и провалил се сред тях.

Когато се върне в България – може. Но в чужбина това почти е невъзможно, защото самата среда е толкова силно конкурентна, че или те изхвърля, или те приема още в първите няколко дни.

И ако си представим колко много наши сънародници заспиват, късайки листенцата на имагинерната детелинка и шепнейки така, че никой да не ги чуе: „Емигрирам... оставам... емигрирам...“, тогава вече става ясно, че тази дилема настина е национален казус.

През всичките тези вече 22 години никога не съм бил против емиграцията и винаги съм смятал т.нар. изтичане на мозъци за грандиозна глупост.

Сто пъти бе по-добре, особено в онези свирепи хиперинфлационни години през 90-те, да видиш млад шуменец да носи куфари в лондонски хотел или да върти пици някъде в Охайо, отколкото да виси безработен в някое кафене на главната улица и в главата му да се въртят какви ли не глупости. Сто хиляди пъти сега е по-добре някой да стои в чужбина и да работи здраво, а и щом е пробил в тази криза, наистина има качества, отколкото да пъшка и охка колко е тежко в България. Да не говорим, че в рамките на Европейския съюз „чужбините“ стават все по-малко.

И докато през тези години политиците спореха кой е по-велик и кой ще остане в историята, то от само себе си се откроиха и двете закономерности, за формулирането на които винаги бих претендирал за авторство.

Първата е ясна – успелият българин в чужбина е по-полезен за България, отколкото еднакво успелият негов сънародник в родината си. Разбира се, отнасям се с огромно уважение към всичко, което българите правят тук, и аз съм eдин от тях, но в крайна сметка този, който успее в Ню Йорк, Париж или Франкфурт, освен че оцелява и се развива в много по-конкурентна среда, носи само позитиви за България от това, че настина работи ефективно, а хората край него уважават и познават страната му. И това е страшно много. Наистина успелите българи капка по капка правят имиджа на България далеч по-добър и тази тяхна роля едва ли може да се сравни и с най-скъпата рекламна кампания на страната ни.

Втората закономерност – българинът в чужбина се променя позитивно поне два пъти по-бързо от българина в България. Вероятно тази закономерност може да бъде доказана научно, но ежедневието ни засипва с факти, които я потвърждават и без особени изследвания. Познавам интелигентни хора, за които в България нито един закон не важи, но щом слязат от самолета в Лондон, започват да се държат като истински англичани. Тук са груби, претенциозни, паркират по тротоари и се карат с продавачки. В Лондон, Франкфурт, Париж и Ню Йорк са по-ниски от тревата, усмихват се и любезно благодарят... В България закъсняват за работа и се оправдават с трафика, болното си дете или майстора вкъщи... Само на неколкостотин километра от границата ни на запад ходят на работа първи, за да покажат колко са работливи и всеотдайни...

Не знам дали е от въздуха, дали в Германия пият някаква специална вода, дали е от гена дори, та затова са дисциплинирани и точни... И вероятно ще е трудно да се оборят фактите, които споменах. Очевидна истина е, че турското икономическо чудо в наши дни до голяма степен се дължи и на трите поколения милиони турски работници в Германия. Наистина, първото поколение, които откровено бяха наричани „гастърбайтери“, вършеше най-черната работа, но събра пари, изучи децата си в добри училища, научи ги на труд, а те от своя страна вече дадоха на своите деца образование в елитни университети, и това влияние вече се чувства в днешна Турция.

Едва ли ние, българите, трябва да изминем този дълъг път, а и времената вече са други. По-важното е, когато вземаме важни решения, да оставим детелинките, листенцата и колебанията настрани.

И да гледаме фактите.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ

----------

Максим Бехар е един от водещите PR експерти в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации. През 1994 година създава и до днес управлява известната PR компания M3 Communications Group, Inc. Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. "Стандарт" (1992 г.). През 1999 г. е първият български член на IPRA, а от 2005 г. е единственият българин – член на American Public Relations Society. От 2009 до 2011 е председател на Българската асоциация на PR агенциите. През февруари 2012 година е един от участниците във встъпителния дебат на Световния PR форум в Давос, чийто член на Борда е от 2010 година. Ентусиазиран е от възможностите, които носи модерният свят на високи технологии и нови медии. Голямата му страст са технологичните новости, които му помагат да е в крак с динамичното време в бизнеса и комуникациите.

#Максим Бехар #имигранти #имиграция #емиграция #емигранти #българи в чужбина