Никола Саркози и мечтата, която беше унищожена при първото препятствие в неделя

Никола Саркози, чиято мечта за триумфално завръщане на президентския пост беше унищожена при първото появило се препятствие в неделя, не успя да изчисти репутацията си на една от най-спорните фигури в историята на страната.

С острата си реторика по отношение на имигрантите, сигурността и националната идентичност 61-годишният политик се опита да привлече гласоподавателите, изкушени от „Националния фронт“, залагайки на безсрамно популистка кампания, пише БГНЕС.

Но мъжът, известен във Франция като „Сарко“, беше унижен на първите първични избори на десницата, завършвайки трети след човека, който беше негов премиер – Франсоа Фийон и друг бивш министър-председател Ален Жупе.

„Не тая горчивина, не съм тъжен и се надявам на най-доброто за държавата“, каза Саркози по време на изпълнена с достойнство отстъпителна реч.

Саркози се опита да погребе своят „бляскав“ образ от периода на президентството си през 2007-2012 г., като се определи за защитник на „по-низшите и отхвърлените срещу елитите“.

Неговият вкус за изискания живот – той е женен за бившия супермодел Карла Бруни, и неуспеха му да изпълни много от своите обещания, го отведоха до едномандатно управление като президент, победен от социалиста Франсоа Оланд през 2012 г.

По време на опита си да се завърне Саркози не избяга от противоречията, изостряйки своята антиимигрантска реторика след атентата от Деня на Бастилията, по време на който мъж с камион уби 86 души.

Синът на унгарски имигрант постави границата с изказването си от септември, че „веднъж станал французин, твоите предци са галите“.

Коментарът беше насочен към основата на Републиканската партия, но отчужди умерената десница и центъра, ужасявайки левицата.

Почитателите му гледаха на неговия свадлив стил като на преимущество, но за противниците му това беше пасив, за който те обвиняваха очевидната му липса на самоконтрол.

Мнозина си спомнят посещението на Саркози на земеделски панаир през 2008 г. в Париж – събитие от календара на всеки високопоставен политик, когато той каза „разкарай се, тъпак“, на човек, който отказа да се здрависа с него.

Неговият темперамент също излезе на светло в четвъртък, по време на последния дебат преди първичните избори, когато той определи като „позорен“ въпрос във връзка с нови твърдения, че той е получил милиони от загиналия либийски лидер Муамар Кадафи, за да финансира своя кампания.

Роден на 28 януари 1955 г. ревностният футболен фен и запален колоездач е нетипичният френски политик.

Той има диплома по право, но за разлика от други свои колеги не е завършил елитното френско Национално висше училище по администрация – изтърканата поточна линия за бъдещи лидери на правителства.

Саркози също така е и първият френски президент, който се развежда, жени повторно и има дете докато е на власт. Бившият френски държавен глава и първи ментор на Саркози – Жак Ширак, казва за него, че „той не се съмнява в нищо, най-малкото в себе си“.

На 28 години Саркози става кмет на богатото парижко предградие Ньой сюр Сен, шест години по-късно вече е депутат, а на 38 години е министър.

След като поема президентския пост на 52 години на него първоначално се гледа като на така необходима доза динамизъм, следите от която достигнаха и до международната сцена и спечелиха корпоративния свят.

Отчасти заради отношенията му с Карла Бруни, гарнирани с неговия безразсъден подход, Саркози си печели прякора „bling-bling“ (символизиращ бляскавия му живот – бел. ред.).

Някога френските президенти е трябвало да се издигат над политическите кавги, но според опоненти на Саркози той е успял да омаловажи образа на институцията.

Бившият президент все още изпитва гняв към критиците на своя петгодишен мандат, който беше доминиран от финансовата криза от 2008 г. и нейните странични ефекти. Саркози обича да казва, че той е „спасил Европа, ако не и света, от огромна криза“.

Въпреки това до края на своя мандат той има едни от най-ниските нива на популярност за следвоенен френски лидер. Единствено неговият противник Оланд е отбелязал по-ниски.

След унизителната си загуба от социалистите през 2012 г. Саркози направи известното си обещание, че „няма да чуете за мен повече“, преди да се обърне към доходоносните кръгове на изнасяне на лекции в чужбина.

Някои наблюдатели бяха изненадани от завръщането му в предните редици на политическия живот през 2014 г., кандидатирайки се и печелейки надпреварата за лидер на Съюза на народното движение, сега преименуван на „Републиканците“.

Редица проблеми със закона също не успяха да попречат на Саркози да опита да се погрижи за това, което според него е незавършена работа.

Той стана първият бивш държавен ръководител, който е задържан през юли 2014 г. за разпит по обвинения в корупция, търговия с влияние и нарушаване на правна тайна.

По време на делото, донесло може би най-много щети за него, той е обвинен в осъществяване на заговор заедно със своя адвокат за даване на доходна работа на магистрат в замяна на предоставяне на вътрешна информация по корупционно разследване срещу него. 

Материалът е на Беатрис льо Боек и е публикуван от АФП.