Дойче веле: Време е Западът да покаже на Ердоган, че така повече не може

Турските власти продължават похода си срещу противници на режима. След прокюрдските политици дойде редът и на критичните журналисти. Време е Западът да покаже на Ердоган, че така повече не може.

Да си припомним една стара истина: ако в службата някой от колегите ти тиранизира другите, просто не можеш да го промениш. Но можеш да промениш собственото си отношение към него.

В политиката не е по-различно. Западът и германското правителство няма да променят Реджеп Тайип Ердоган. Но Берлин, Вашингтон и Брюксел могат, даже трябва да преосмислят собственото си отношение към Турция, пише БГНЕС.

От години насам турската опозиция смята Реджеп Ердоган за диктатор. Германия обаче трябва да борави много внимателно с квалификациите. Защото Ердоган не е някакъв втори Хитлер в периферията на Европа. Войната срещу кюрдите в Източна Турция в никакъв случай не може да бъде сравнявана със систематичното избиване на милиони евреи по времето на нацизма. Политическата програма на Ердоган не се основава на налудничавата идея за унищожение на определена народностна група. Нито пък той желае да превърне Турция във втори Иран. Ердоган всъщност не е истински религиозен - той е твърде корумпиран, за да бъде религиозен. Ердоган употребява религията, защото това му е от полза. Политическият план на Ердоган е насочен към самия Ердоган.

В началото на своя мандат като министър-председател, Ердоган прокара в парламента безброй демократични реформи и приближи страната, както никога преди това, до Европа. На фона на сегашната вълна от арести, това звучи като плосък виц, защото навремето Ердоган започна и сближаване с кюрдите, като първоначално дори ги нарече "братя".

Днес трябва да констатираме, че всичко това не е било плод на убеждение, а на тънки политически сметки. Ердоган наложи политически контрол върху армията, за да се отърве от най-мощния коректив в турската политическа система. Той използва кюрдите, защото имаше нужда от техните гласове срещу ултранационалистите и кемалистите.

Ердоган иска да превърне страната в авторитарна президентска държава и е на път да го стори - да прекрои Турция според собствените си виждания. Несполучливият опит за преврат през юли му предостави идеалната възможност да поведе война и срещу бившия си политически съратник Фетхуллах Гюлен. Ердоган обаче отдавна вече не е така всесилен, както изглежда на пръв поглед. Защото по пътя от низините към върха той си създаде и немалко врагове. Много от близо 80-те милиона турци вече не са на страната на своя президент. На последните избори по-малко от половината турски избиратели дадоха гласа си за "Партията на справедливостта и развитието" (ПСР).

Ако правителствата в Берлин, Брюксел и Вашингтон наистина държат на една демократична и плуралистична Турция, трябва незабавно да се обърнат към онези сили в страната, които са за равновесие във властта. А в Турция се намират такива сили - в армията, в политическата опозиция, в опозиционната преса, в турските университети. Такива сили има и сред кюрдите, сред алевитите, дори сред религиозните сунити.

Също както и в службата, в политиката също може да бъде показано на един тиранин кои граници не бива да се прекрачват. Трябва само малко кураж и воля от страна на благоразумните, за да се обединят. Защото ако това не се случи, един ден тиранинът не само ще се чувства могъщ, но и наистина ще стане такъв.

----------

Коментар на Даниел Хайнрих от Дойче веле