София: 
Лидерите на ЕС трябва да се събудят.
За едно нещо Марин льо Пен, лидерът на френския крайнодесен Национален фронт, може би е права. Тя нарече гласуването за излизането на Великобритания от Европейския съюз най-голямото политическо събитие в Европа след падането на Берлинската стена.
Това може да се окаже вярно: „Брекзит“ дестабилизира Великобритания и може да доведе до разрушаването на ЕС.Старомодните федералисти казват, че отговорът на „Брекзит“ трябва да е още по-нататъшна интеграция на ЕС. Но такъв отговор е и пресилен, и опасен.
Германия и Франция често са в противоречие, и двете имат слаби лидери изправени пред преизбиране следващата година, които едва ли ще успеят да съберат подкрепа за "все по-тесен съюз".
А и антиевропейските настроения са широко разпространени и твърде дълбоки, за да се дава повече власт на неизбрани представители на ЕС чрез налагане на допълнителни ограничения върху взимането на решения от отделните страни. Това би наляло още масло в огъня. Вярно е, че непосредствено след „Брекзит“ сътресенията изглежда подсилиха подкрепата за действащите политици и на ЕС, но е малко вероятно това да продължи. Очаква се нежеланият ефект от „Брекзит“ да подкопае икономическите резултати на еврозоната и допълнително да поляризира европейската политика, докато избирателите стават все по-несигурни.
Разрушаване на невидимата бариера
Немската доминация в ЕС ще се увеличи, а така също и антинемските враждебни реакции в много страни.
Със слаб и разделен ЕС, неспособен да разреши много кризи в Европа, както и с надигащ се национализъм, можем да очакваме по-нататъшно разпадане в различни форми. Най-крайната форма би било по-нататъшно излизане на държави-членки.
Напускането на ЕС изглеждаше необичайно: Нито една страна не го е правила досега и това е предлагано само от екстремисти. Сега „Брекзит“ прави напускането да изглежда изпълнимо, и, до известна степен разумно.
Герт Вилдерс, чиято крайнодясната Партия на свободата води в социологическите проучвания в навечерието на общите избори в Холандия през март следващата година, вече поиска провеждането на референдум за членството в ЕС.
Така направи и датската Народна партия, която е най-голямата партия в датския парламент, но остава извън правителството.
Във Франция, където опозицията срещу ЕС е по-силна даже, отколкото във Великобритания, Льо Пен води кампания с обещанието за плебисцит за „Фрекзит“. Тя в момента води в социологическите проучвания за първия тур на президентските избори през април следващата година.
И докато тези проучвания показват, че тя ще бъде победена в балотажа от по-умерен консервативен претендент, лявоцентристките избиратели, които са раздразнени от ограниченията, политическата върхушка и германската доминация може пък да се съберат в нейна подкрепа.
Нещо повече, растящото чувство на несигурност след терористичната атака в Ница на 14 юли – третото голямо терористично кърваво нападение във Франция в рамките на 18 месеца – играе за Льо Пен.
Индиректният подход
Дезинтеграцията също така може да приеме по-малко екстремна, но по-коварна форма, ако правителствата изберат да игнорират правилата на ЕС безнаказано.
В Италия премиерът Матео Ренци иска да се възползва от нестабилността след „Брекзит“ и да използва публични средства за рекапитализиране на италианските банки-зомбита, без да се налагат загуби на кредиторите им, като по този начин се заобикалят новите "спасителни" правила на ЕС за банките.
Във Франция премиерът Манюел Валс заплаши да игнорира огласената от ЕС директива за работници, докато тя не бъде променена да предпазва работодателите да наемат работници от други страни от ЕС при по-лоши условия от тези за местните служители.
Германия твърди, че Франция също нарушава фискалните правила в еврозоната без възражения от Европейската комисия.
И макар Еврокомисията да заплаши Испания и Португалия с глоби за техните преразходи по заеми, то в крайна сметка се отдръпна.
Също така има безкритично приемано от много правителства едностранно налагане на граничен контрол в уж свободната от граничен контрол Шенгенска зона.
Още по-лошо, Комисията си затваря очите за нелибералния премиер на Унгария Виктор Орбан, въпреки че неговото правителство многократно пренебрегна изискванията на ЕС по отношение на върховенството на закона и демократичните норми.
Правителствата на Унгария и други страни също така отказват да приемат програмата на ЕС за преразпределяне на бежанците в рамките на съюза, която трудно ще бъде изпълнена. Орбан ще проведе през октомври референдум, за да укрепи позициите си.
Третата заплаха за интеграцията на ЕС е по-нататъшното превземане на правителствата от националистически и работещи срещу сега съществуващия ред партии. Както посочи Европейският съвет за външна политика, бунтуващи се партии вече играят пряка роля в управлението на осем от 28-те страни на ЕС.
В Австрия крайнодесният кандидат Норберт Хофер води в проучванията за повторните президентски избори в страната, насрочени за октомври. През същия месец Италия ще проведе конституционен референдум за реформиране на Сената и Ренци заяви, че ще подаде оставка, ако това не се случи.
Това ще отвори вратата за Движението Пет звезди, което досега спечели местните избори в Рим и Торино, и призова за провеждане на референдум за членството на Италия в еврозоната – но не и за членството в ЕС.
Дори и когато популистките партии не спечелят, действащите политици на статуквото пак правят отстъпки на техните привърженици. Например Ален Жупе, водещият кандидат за президентския пост на републиканците във Франция, се замисли за ограничаване мобилността на работната сила в ЕС, както направи и неговият основен съперник – бившият президент Никола Саркози.
Съсредоточаване върху ползите
За да се противодейства на тези сили на дезинтеграцията, ЕС трябва да направи по-малко и да го направи по-добре.
От икономическа гледна точка, планове за нови институции могат да чакат; Еврозоната трябва да се съсредоточи вместо това върху политики за повишаване на жизнения стандарт на всички.
Те трябва да включват по-свободни фискални ограничения, повече инвестиции, и по-ниски данъци върху труда.
Европейските лидери също така трябва да възстановят доверието. За започващите, те трябва да използват новите спасителни правила на ЕС, за да бъдат изчистени балансите на банките, за налагане на загуби на кредиторите и компенсиране на малките инвеститори, на които са били дадени фалшиви обещания.
Политически ЕС трябва да наблегне на ефективно сътрудничество в борбата срещу тероризма.
И, вместо да се опитва да принуди непокорните правителства да приемат нежеланите бежанци, органите на ЕС следва да се стремят към една стройна и безопасна програма за презаселване с готовите на това правителства.
Това е особено важно с оглед на несигурната съдба на сделката между ЕС и Турция за ограничаване на притока на бежанци, която изглежда все по-несигурно след провалилия се миналия месец преврат. Лидерите на ЕС трябва да се събудят. При задаващото се разпадане те трябва спешно да демонстрират пред загрижените европейци, че ползите от ЕС надвишават направените разходи. /БГНЕС
--- Филип Льогран, бивш икономически съветник на президента на ЕК. Коментарът е публикуван в сайта на телевизия „Ал Джазира“.
