Москва и Анкара са обединени от влошаващите им се отношения със Запада

Санкт Петербург олицетворява прозападната ориентация на Русия, както никой друг град. Петър Велики заповядал да бъдат пресушени тукашните блата, за да бъде „отворен прозорец към Европа“. Това се случило през 1703 г. През лятото на 2016 г. градът се превърна в символ на нещо различно: сега той, поне за известно време, ще олицетворява обръщането на гръб на Запада от Русия, каза Оливер Билгер, в. „Ди Цайт“, цитиран от БГНЕС.

Това се случваше в продължение на доста дълго време и се ускори след началото на войната в Украйна и анексирането на Крим. Сега аналогичен сигнал на своите неотдавнашни партньори изпрати и турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

Първата си задгранична визита след провалилия се опит за държавен преврат в средата на юли турският лидер избра да направи не в някоя страна от Европейския съюз, към сближаването с когото той се стреми вече в продължение на много години, и не в САЩ – своя водещ партньор в НАТО (между другото именно Турция има втората по големина армия измежду всички членове на алианса след САЩ).

Вместо в Брюксел, Ердоган се отправи към Санкт Петербург и се срещна с Владимир Путин, а не с Меркел или Обама.

Турският президент се изпокара със западните лидери, и последната капка стана опитът за преврат. Неотдавна преди пътуването на север Ердоган в разговор с журналисти за пореден път изрази разочарование от своите стари приятели в НАТО. Според него алиансът е реагирал недостатъчно ясно на преврата и даже подкрепил заговорниците. На Ердоган не му хареса също изявлението на западните лидери, по-специално на федералния канцлер Ангела Меркел, във връзка със стандартите на демокрацията. Освен това на президента му липсва солидарността от страна на европейците: след опита за преврат Турция не беше посетена от нито един външен министър от ЕС. Държавният секретар на САЩ Джон Кери планира свое посещение чак в края на август. „Твърде късно е“, смята Ердоган.“От това на нас ни става тъжно.“

Но от това по-тесни станаха отношенията на Ердоган с Путин. Във вторник светът видя срещата на двамата президенти в Константиновския дворец – шикозната резиденция на Путин с изглед към Финския залив, по време на която двамата демонстрираха множество приятелски жестове. Впрочем, както по-късно призна един от присъстващите в залата журналисти, все пак се усещало някакво напрежение.

И в това няма нищо чудно, ако си спомним, че съвсем неотдавна Путин и Ердоган бяха готови да тръгнат на война един срещу друг. След като Турция свали руски бомбардировач, отношенията между двете страни се оказаха отровени. Путин нарече този инцидент „удар в гърба“. Партньорите моментално се превърнаха във врагове, прекъснали двустранните политически и икономически контакти. Едва след като Ердоган се извини пред семейството на загиналия пилот, а също така и след опита за преврат в Турция, отношенията между страните отново тръгнаха добре.

По такъв начин Путин и Ердоган в течение на година направиха най-малко обръщане на 360 градуса. Колкото бързо се намразиха, толкова бързо отново станаха приятели.

Ердоган благодари на Путин затова, че той му позвъни веднага след предотвратяване на опита за преврат и му обеща подкрепа. Това „ощастливи нашия народ“, подчерта турският президент. Навярно той също така е доволен и от това, че Путин не започна да критикува сегашните масови уволнения на войници, съдии и чиновници в Турция. Възможно е в Русия Ердоган да вижда своеобразен пример за подражаване от гледна точка на държавно устройство и концентрация на властта в едни ръце.

В Санкт Петербург Ердоган също заяви намерението си за укрепване на демокрацията в Турция. Путин, от своя страна, изрази надеждата, че на турското ръководство ще се удаде да възстанови върховенството на закона. „Ние винаги заставаме срещу незаконните действия“, каза той. Ето това са те, лицемерните изявления на автократите.

Освен това турският лидер повтори това, което беше казал още преди пътуването до Русия: тази среща е призвана да стане „ново начало“, а също и да олицетвори „нова ера“ в отношенията с неговия „приятел Владимир“. По неговите думи това е „историческо посещение“. Двамата президенти заявиха, че имат намерение да се върнат към предишното приятелско равнище на отношения в интерес на двете страни и двата народа. „Нашите страни изискват възстановяване на добрите отношения“, каза руският лидер. Преговорите между Путин и Ердоган продължиха три часа – в началото на четири очи, а след това в присъствието на министри и представители на деловите среди.

Президентите се стремяха да избягват деликатните теми. На първо място не е тайна, че както и преди те са на диаметрално противоположни позиции по отношение на ситуацията в Сирия и перспективите за тамошния президент Башар Асад. „Ние не винаги сме на едно и също мнение“, дипломатично се изрази Путин. Поради което, когато дойде ред на тази тема, към разговора се присъединиха шефовете на МВнР на двете страни.

Вместо на това първата след дълго прекъсване среща беше посветена преди всичко на икономиката. В бърз ред бяха реанимирани съвместни проекти за милиарди, сред които строителството на газопровода „Турски поток“, по който се предполага руски газ да бъде доставян през Средиземно море първо до Турция, а след това и на Европа. По този начин Русия се стреми да изключи от веригата транзитни страни Украйна и Беларус. Освен това руски специалисти участват в строителството на първата турска атомна електроцентрала. Турската страна, на първо място, се радва на новия приток от руски туристи, чието количество през последните месеци се сви с 90%. А турските земеделски производители се надяват на отмяна на въведената от Москва забрана за внос на тяхната продукция. Двете страдащи от криза икономики се стараят да смекчат собствените си страдания.

От политическа гледна точка възобновяването на приятелските отношения ще бъде от полза, на първо място, за Путин, който ще се постарае да извлече максимални ползи от караницата на Ердоган с неговите западни партньори. А и по този начин нараства влиянието на Москва, която се стреми каквото и да стане, но отново да се превърне в световна държава. Освен това каквото и да било нарушаване на единството на ЕС – било то на неговите отношения с Вашингтон или с други близки партньори – отслабва натиска от страна на западната коалиция върху Русия. Това се отнася до политиката, но в още по-голяма степен до икономиката (разбирай санкциите).

Двамата партньори са обединени от влошаващите им се отношения със Запада. Независимо от вековното съперничество, Русия и Турция са големи държави, казва политологът Фьодор Лукянов, „които в исторически, културен и географски план са свързани с Европа, но които тя никога не признава за равни на нея“. Някога и Путин, и Ердоган се стараеха да се сближат с Европа. Сега европейският интеграционен проект преживява структурна криза и поради това загуби влияние в целия свят. И сега Москва и Анкара се стремят да извлекат полза от това. /БГНЕС