Пламен Тилев, изпълнителен директор, САП Лабс: България вече се сблъсква с недостиг на софтуерни специалисти

Интервю с г-н Пламен Тилев, Изпълнителен директор, САП Лабс България, за Бизнес приложение „Инвеститори на десетилетието" на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency).

Как оценявате ефекта от инвестицията на САП в България? В ретроспекция – как бихте оценили развитието на САП Лабс България през последното десетилетие?

Позволете ми първо няколко пояснителни думи. Така наречените „лабове" са местата, където се създава софтуерът – там са концентрирани таланти, технологии и иновации. Тези лабове оперират в мрежа, наречена САП Лабс Мрежа. Тя интегрира идеи и водещи технологии с цел да се посрещнат нуждите на специфични индустрии и географски региони.

САП Лабс България е част от САП Лабс мрежата. За САП е характерно постоянно да оценява новите възможности за разширяване на мрежата за глобално проучване и програмиране. Това се случва и през далечната 2000 г., когато САП дава отговор на нуждата да разшири Java-компетентността си и взима решение да основе САП Лабс България в София.

Нашият „лаб" участва в разработката и поддръжката на САП платформи за бизнес процеси и приложения. Основният ни принос е в посока осигуряването на фундамента за on-premise продукти като SAP NetWeaver, Composition Environment, BPM, PI и Enterprise Portal. Освен това се грижим за основната част на Java OnDemand Platform и ключови функционалности от управлението на жизнения цикъл на SAP HANA.

Инвестицията в САП Лабс България е призната за най-голямата софтуерна инвестиция както в България, така и на пазара на Югоизточна Европа.

Нашата компания бе отличена с награда за най-голяма софтуерна инвестиция на Stability Pact, Investment Compact на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тя е не само най-голямата чуждестранна финансова инвестиция в областта на софтуера, но е преди всичко много сериозна инвестиция в младите хора в сектора на високите технологии.

Инвестицията на САП е и сериозен принос към увеличаващите се възможности пред младото поколение да реализира своя творчески и технологичен потенциал в рамките на своята държава, като същевременно има досег до създаването на най-новите технологични постижения и е част от световния технологичен елит.

Развитието на САП Лабс България през последното десетилетие е изключително бурно. Броят на служителите нараства от 60 на 500 човека, които намират професионална реализация в областта на програмирането, поддръжката на софтуер, осигуряването на качество и дори развойната дейност. При нас има и специалисти по интелектуална собственост и техническо писане. С гордост може да кажем, че се грижим за това да създадем истински комфортна и приятелска среда, в която тези професионалисти да се развиват.

Как реагират на кризата САП Лабс България и ИТ секторът в страната като цяло?

ИТ секторът в световен мащаб безспорно търпи по-малки финансови загуби по време на кризата от останалите сектори на икономиката. У нас този сектор остава водещ и се нарежда сред едни от най-стабилните по отношение ръст и перспективи отрасли, на които се разчита да преведат българската икономика през турболенцията на финансовата криза. Не на последно място ИТ е и отрасълът, който доказва най-малко рисково инвестиране поради малките финансови инвестиции, необходими за започване на софтуерно производство - основната инвестиция на практика е в качествен човешки потенциал.

САП Лабс България е производствено звено на SAP AG и нейните финансови резултати са част от корпоративните финансови резултати. Наскоро бяха огласени финансовите резултати за миналата година, която се оказва най-успешна за последните десет с ръст от 18 % на годишна база или с други думи над 4,7 милиарда евро. САП доказва как дори и в години на криза софтуерният сектор може да бъде този, който да изведе световната икономика.

България е привлекателна дестинация за аутсорсинг в ИТ сектора, но други страни в региона също имат амбицията да са водещи в това отношение. Какви предимства има България като аутсорсинг дестинация пред своите конкуренти?

САП служи като връзка между европейските и американски инвеститори – това показва проучване на McKinsey за България, като се обосновава на приноса на компанията за българския инвестиционен климат.

Фактът, че САП има ключови клиенти в България (българското правителство, IBM, Allianz, Coca Cola, Metro, Vidima, M-Tel, OMV и др.) е ясен знак за успеха на компанията. Още повече, че САП е не само успешна в България, но и комуникира успеха си в страната по открит, публичен начин. Така компанията ни дава възможност и на други чуждестранни инвеститори да опознаят България като привлекателна локация за аутсорсинг.

В областта на информационните технологии България има исторически традиции, както с масовото производство на персонални компютри в миналото, така и с изграждането на материална база на микроелектрониката. Техническото образование през тези години е било неразривно свързано с тези технологии и сега имаме вече изградени традиции в подготовката на кадри за ИТ сектора, каквито липсват на географски близките ни конкуренти. За съжаление, България е малка по население страна и в количествено отношение ни е все по-трудно да задоволяваме повишеното търсене на кадри за ИТ сектора.

Факторите за успеха на чуждите инвестиции в България са високо образованите, талантливи и отговорни служители, европейската култура и добрите чуждоезикови познания на квалифицираните експерти, както и конкурентното ценообразуване.

В чисто географски аспект кратките полети и фактът, че почти липсва часова разлика със Западна Европа също са предимство. Членството в Европейския съюз, гарантиращо стабилността на местната икономика, прави страната ни още по-атрактивна за чуждите инвеститори.

Аутсорсингът ли продължава да е бъдещето за българските ИТ компании? Съществуват ли други перспективи на този етап?

Аутсорсингът е добро решение за българската икономика, особено в годините на криза, когато предимствата на България са много по-значими и видими, отколкото в период на възход на националните икономики.

Според Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) 90 % от фирмите-членки на асоциацията експортират своята „продукция", което лесно може да доведе до извода, че България е традиционно и исторически „low-cost outsourcing" пазар.

Въпреки статистиката, не само САП Лабс България е доказателство, че такова мнение не е докрай коректно. Друг аргумент за това е, че 80 % от софтуерния износ на българските компании е така наречения „hi-end" софтуер – комплексни софтуерни системи CAD/CAM , GIS, ERP, CRM, E-business и др. Това ни различава в голяма степен от традиционните low-cost пазари, като Индия и Китай например, където рутинни „coding" операции се аутсорсват към големи по численост тимове.

В случая на САП Лабс България по-скоро можем да говорим за офшоринг или ниършоринг отколкото за аутсорсинг. Предвид глобализацията и интернационалния характер на САП, фирмата в България може най-точно да бъде определена като технологичен център за разработка. Подобни на него има в още 13 локации в различни региони по света, ползващи местния кадрови потенциал, регионалната експертиза и опит, както и близостта на местните пазари и клиенти.

В САП Лабс България днес работят около 500 от най-квалифицираните софтуерни специалисти. Техните професионални умения са придобити, както в университетите (и преди това в специализираните, основно математическите гимназии), така и чрез продължителната подготовка в нашия Център за обучение и квалификация. В почти всички случаи на наемане на нови специалисти те преминават през екстензивно обучение както в центъра ни за обучение, така и на работното място под грижите на ментор, докато бъде достигнато необходимото професионално ниво за самостоятелна работа.

Университетското ниво на обучение не е достатъчно за директно включване на завършилите в работния процес и поради това всички софтуерни фирми в България работят много близко с университетите не само като спонсори, а преди всичко в посока съвместни работни програми, стажантски програми, общи семинари и фирмени програми за обучение и квалификация, чрез които да доближат студентите до новите технологии.

Недостигът на ИТ специалисти, и в частност на софтуерни специалисти, вече е чувствителен и въпреки всепризнатото високо качество на българските ИТ кадри не можем да не признаем, че нашата конкурентоспособност спада именно поради силно ограничения ни "pool" от такива специалисти.

Как оценявате сътрудничеството си с университетите и училищата?

През 2007 г. включихме три български университета (Техническия университет, Софийския университет и Университета за национално и световно стопанство) в глобалната програма SAP University Alliances, а през миналата година нейни членове станаха Русенският и Пловдивският университет.

Чрез SAP University Alliances Program САП предоставя достъп до най-новите си технологии и бизнес решения на 650 от най-реномираните университети и колежи в цял свят. Програмата дава възможност на студентите да придобият практически знания и умения за работа със САП технологии. За тази цел експерти от Техническия университет в Мюнхен обучават университетски преподаватели за работа със САП софтуер.

Бизнес решенията на САП стават все по-популярни сред компаниите в България и благодарение на програмата университетите ще пращат подготвени специалисти на пазара на труда.

САП Лабс България поема всички разходи, свързани с участието на университетите в SAP University Alliances Program. Ние помагаме на университетите да осигурят среда, в която студентите ще се обучават в максимално близки до реалната работна среда условия. Университетите получават от нас образователни програми и материали, обучения на преподавателите и достъп до целия пакет SAP Business Suite.

Тясно си сътрудничим и със средното образование. Ежегодно подпомагаме финансово отборите на Софиийската математическа и Националната природо-математическа гимназия при участията им в международни математически олимпиади.

Какво мотивира САП Лабс България да се ангажира с участие в международното състезание по роботика FIRST LEGO League?

САП подкрепя състезанието по роботика FIRST LEGO League глобално. От 2007 г. САП Лабс България се включи в тази инициатива, като изпращаше отбор на полуфиналите в Германия. С появата на училището по роботика „Робопартанс", създадено от наши бивши и настоящи служители, стана възможно да се организира национален кръг на състезанието. Той се проведе на за първи път на 26 ноември 2011 г. и в него участваха 11 отбора. Много наши служители се включиха като ментори, съдии, членове на журито.

Подкрепяме състезанието с убеждението, че инвестираме в новото технологично поколение на България. Състезанието поставя учениците в нови, непознати условия и надгражда над образованието, което получават в училище – дава им възможност да изградят умения за работа в екип, да работят по реален научно-изследователски проект и да го презентират. Ние вярваме, че това е ценен опит, който дава възможност на българските таланти да се развиват. В нашата страна има потенциал, който трябва да бъде развиван. Доказателство за това е, че българският отбор по роботика KASAPIN40 отива на финал на финалите на състезанието през юни в Манхайм.

Какви стъпки смятате, че трябва да предприеме държавата, за да подобри бизнес средата, и по специално да насърчи инвестициите в ИТ сектора?

Най-малкото, което трябва да се направи, е първо държавата да намери сили да пребори високата корупция и непрозрачността си в публичните търгове, след което да заличи имиджа си на най-бедна страна от ЕС, в която покупката на компютър все още е лукс и нивото на разпространение на интернет е много ниско.

Много правителства започнаха и не довършиха програмите си за стимулиране на ИТ сектора у нас. За пример можем да вземем Румъния - не е нужно да се ходи чак до Силициевата долина, за да се взаимстват мерки, които едно правителство трябва да вземе за насърчаване на инвестициите в ИТ индустрията.

В нашата съседка има с какво да се похвалят в това направление - като се започне от облекчена данъчна политика, свободни икономически зони, технологични инкубатори (изградени от или с помощта на държавата в непосредствена близост до университетски центрове като Клуж и Тимишоара), изграждане на необходимата мрежова инфраструктура с високоскоростни интернет връзки, както и, не на последно място, програма за привличане и качествено обучение на студенти в ИТ специалностите.

Китай и Индия имат богати традиции в това отношение, но вече и Русия и Бразилия, както и нови кандидати за Силициеви долини, се съзтезават помежду си в привличане на инвеститори.

Редица правителства по света се опитват да привлекат чужди ИТ инвестиции чрез привлекателни програми и облекчения и не бива да се заблуждаваме, че без подобни мерки и у нас ще можем дълго време да се задържим в списъка на привлекателните инвестиционни дестинации.

Зелена компания ли е САП Лабс България?

Ще започна с факта, че тази година очакваме да приключи сертификацията ни по ISO 14 001. Запознатите с този тип терминология знаят, че това е специализиран международен стандарт, който съдържа изисквания за внедряване на „Системи за управление на околната среда ".

Концепцията за устойчиво развитие е залегнало дълбоко в стратегията за развитие на САП и ние следваме глобалната политика с адекватни местни действия. През изминалата година успяхме да намалим потреблението си на електроенергия с 5%, а на газ - със 7%. Събираме разделно отпадъците си. Използваме подпочвени води, за да поддържаме зелените си площи. Това са само част от инициативите, които сме поели в тази насока.

Позитивното е, че нашите служители демонстрират изключително отговорно „зелено" поведение и това ни кара да бъдем още по-мотивирани в усилията си.

Каква очаквате да бъде 2012-та за САП Лабс България и за ИТ сектора в страната?

Въпреки песимистичните настроения на икономисти и анализатори относно кризата смятам, че именно ИТ браншът ще поведе икономиките нагоре и вероятно тези тенденции ще се проявят към края на годината, когато инвеститорите ще търсят по-сигурни сектори и ИТ вече ще е показал стабилност и ръст.

САП вече е един от примерите за стабилност и успехи въпреки кризата и вярвам, че много други ИТ фирми ще успеят да докажат, че инвестициите в сектора са нискорискови, необходими за технологичното обновление и най-вече успешно възвръщаеми.

Tова интервю на АНГЛИЙСКИ