Край на „ерата Чавес“

Смъртта на Ел Команданте сложи край на „ерата Чавес“.

Симпатизантите и враговете му признават, че за добро или лошо, Уго Чавес бе сред най-колоритните и последователни в убежденията си лидери в света.

Хиляди чависти заляха площадите на големите градове във Венецуела, а противниците му ликуват. Те виждат изход от изолацията на страната, предизвикана от гнева на Командира срещу Западния свят. Венецуелците, които искат смяна на системата, се страхуват, че левите ще манипулират общественото мнение, твърдейки, че след смъртта на Чавес икономиката ще се срине и ще останат без доходи.

Президентът Уго Чавес почина на 58 години след 20 месеца борба с рака. Усещайки края си, президентът посочи свой заместник още през декември. Вицепрезидентът Николас Мадуро ще изпълнява временно длъжността, докато бъдат свикани избори. Според избирателния закон във Венецуела това трябва да се случи до 30 дни след смъртта на президента.

В момента Мадуро е под засилена охрана. Армията бди над него поради опасения, че може да бъде убит от провокатори или чужди агенти. Симпатизантите на Чавес се заканват, че революцията още не е свършила и имат още сметки за разчистване със САЩ и капиталистите.

Президентът ще бъде погребан на официална церемония в Каракас в петък. В страната ще бъде обявен 7-дневен траур.

Чавес ръководеше Венецуела 14 години. Основен акцент в управлението му бе ограничаване на влиянието на САЩ в Латинска Америка, използването на националните валути в международната търговия за сметка на долара и национализация на банковата и петролната индустрия.

Чавес обичаше често да се явява с военна униформа на публични места, с което смущаваше много хора. Другите му „запазени марки“ са безкрайни речи, посветени на революцията и опитите на САЩ да колонизират света, и неговата демонстративна дълбока религиозност. Целта на Командира беше да го забележат. Дори убеди венецуелците да одобрят промени в конституцията, които позволяват Чавес да остане на поста неограничен брой мандати.

Временният президент Мадуро обяви по националната телевизия, че екип от най-изтъкнати учени ще разследва смъртта на Чавес, защото има подозрение, че е бил заразен умишлено. Приживе самият Командир твърдеше, че агенти от ЦРУ заразяват латиноамериканските лидери със смъртоносни вируси.

Мадуро отбеляза, че „в историята има много подобни примери, последният от които е заболяването на палестинския лидер Ясер Арафат“. Новият лидер поясни, че са взети изключителни мерки за сигурност. Дори военното аташе към посолството на САЩ е обявено за персона нон грата заради срещи с венецуелски офицери и заговорничене за дестабилизация на страната.

Бразилският президент Дилма Русеф, която е с български корени, бе сред първите световни лидери, които изказаха съболезнования за смъртта на президента Чавес. Русеф написа: „Невъзвратима загуба на един приятел на Бразилия“. Президентът на САЩ Барак Обама заяви: „Венецуела отваря нова страница от своята история“.

Руският президент Владимир Путин заяви, че венецуелският президент Уго Чавес, който почина от рак, е бил „необикновен и силен човек, който гледаше към бъдещето“.

„Това беше необикновен и силен човек, който гледаше към бъдещето и който винаги беше крайно взискателен към самия себе си“, заяви Путин в съболезнователна телеграма.

В стремежа си да избяга от влиянието на Запада Чавес остави в наследство слаба икономика. По време на управлението му Венецуела преживя впечатляващ петролен бум, донесъл за десетина години почти 1 трилион долара. Страната е четвъртият износител на петрол за САЩ. Тези пари обаче бързо се стопиха, като бяха вложени предимно в социални програми и за увеличение на заплатите. Последният му проект бе да се раздадат безплатно близо 244 000 жилища на бедните венецуелци.

В крайна сметка правителството на Командира увеличи тройно държавния външен дълг от 24,2 милиарда долара, когато Чавес пое за пръв път президентския пост, до 88,7 милиарда долара през 2012 г. Много от кредитите дойдоха от Китай, който досега е дал назаем на Венецуела 36 милиарда долара срещу петролни доставки.

За около десет години той национализира близо 100 големи компании и почти 900 малки. Делът на заетите в публичния сектор се увеличи от 15 на 19 процента. Между 1998 г., когато дойде на власт, и 2010 г. износът от частния сектор рухна с 55%.