Близкият Изток 2013: Нестабилност без поскъпване на петрола

От: „Интерфакс"; Превод: БГНЕС

Ще предизвика ли Близкия Изток нов „петролен шок" през 2013 г.? На този въпрос търсят отговор икономисти и политолози.

Леонид Григориев, завеждащ катедра по световна икономика във Висша школа по икономика: Можем да живеем без иранския петрол, заменяйки го с иракски

В Близкия Изток днес се наблюдава излишък на петрол, което е свързано с бързото увеличаване на нефтодобивните мощности на Ирак: при Саддам Хюсеин се добиваха 2,1-2,2 милиона барела дневно, днес - вече 4 милиона. Съществува прогноза, че в близките десет години Ирак може да догони Саудитска Арабия и Русия, т.е. да добива до 10 милиона барела дневно. Реалистично - 7 милиона.

Заради стагнацията в света потреблението на петрол расте, но бавно. Затова няма никакъв дефицит на петрол в света и няма основание да се смята, че той ще се появи през 2013 г. По-скоро при самото търсене може да се появи обратната ситуация.

Политическите премии в цената на петрола обаче вече са достатъчно големи. Затова, ако не смятаме скоковете на петрола заради аварията във Фукушима, революцията в Либия, изострянето на ситуацията около Иран преди година, то цената на барел ще се колебае в коридора 100-120 долара.

Ако Близкият Изток се тресе, но това не засяга основните производители като Ирак и Саудитска Арабия, тогава можем да живеем и без иранския петрол (3-4 милиона барела дневно), заменяйки го с иракски. Ще е необходимо някакво грандиозно събитие, което да наруши този баланс.

Алексей Громов, заместник-директор на Института за енергийна стратегия: Цената на петрола през 2013 г. едва ли ще слезе под 100 долара

Нашата прогноза за цената на петрола се базира на това, че тя зависи не от геополитическите фактори, а от колебанията на финансовия пазар, от това доколко бързо и ефективно ще бъде преодоляна световната икономическа криза, в която се намираме от 2008. Според нашите прогнози цената на петрола през 2013 г. едва ли ще слезе под 100 долара за барел, а по-скоро ще се колебае в диапазона 110-115 долара в горната си граница до 95-100 долара - в долната. Скоковете са възможни, но те ще бъдат краткосрочни.

Няма основания за по-песимистични прогнози: те са подгрявани от търсенето и фактът, че петролът, като високоликвиден ресурс, винаги привлича финансов капитал, защото е изгодна инвестиция.

Не виждаме основания и за по-оптимистични цени, ако не се случат форсмажорни събития. Но независимо от всичко техният ефект ще бъда краткотраен.

Не очакваме изостряне на конфликта около Иран, защото там ще има избори и днес в света не съществува ситуацията преднамерено да се търси конфликт в региона. Но даже ако това се случи, Иран няма да може да взриви световния пазар.

Едно време се говореше, че излизането на Либия от пазара ще се превърне в непреодолим проблем за петролния пазар. Винаги съществуват дъмпингови фактори, които са способни да смекчат даже силните геополитически сътресения. Например, в САЩ се очаква началото на добива на шистов петрол и те се движат с всички сили по посока енергийна самодостатъчност. Геополитиката на петрола с годините ще отива на втори план.

Владимир Сажин, старши научен сътрудник в Института по ориенталистика на РАН: Няма условия за истинска революция в Иран

Иран губи по 30-50 млрд. долара годишно заради въведените срещу него сурови икономически и финансови санкции. За иранската икономика това е много чувствителен удар, защото се свива външната търговия не само с петрол, но и с всички останали стоки. Основните клиенти на иранския петрол започнаха да съкращават своите покупки - Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Те едва ли ще могат напълно да прекратят да купуват ирански петрол. Даже Саудитска Арабия не е в състояние да запълни изцяло този дефицит.

Санкциите оказват влияние върху вътрешнополитическата и социално-икономическа ситуация в Иран. Цените на някои хранителни продукти се повишиха със 150%, закриват се компании, нараства безработицата.

Сред иранския елит няма пълно единство как да се реагира на санкциите и тяхната главна причина - ядрената програма на Иран. На 14 юни в страната ще се проведат президентски избори, в които Махмуд Ахмадинеджад не може да участва по Конституция. Вече е започнала скритата борба между различните групи. В парламента правителството на Ахмадинеджад е критикувано не във връзка със санкциите, а затова, че не е успяло да осъществи икономически реформи.

Политическите протести, подобни на тези, които бяха през 2009 г., могат да се обединят със социално-икономическите протести. Позицията на иранския елит в този случай ще бъде единна: всички сили ще бъдат хвърлени за потушаване на вълненията. В Иран няма условия за истинска революция.

През 2013 г. не е изключен сценарий, според който в периода след изборите за израелски Кнесет на 22 януари и преди иранския вот ще бъдат нанесени удари по иранските ядрени обекти. В отговор ракети ще полетят не само по посока на Израел. Иранците ще се опитат да затворят Ормузкия пролив, да извадят от строя нефтодобивните центрове на Саудитска Арабия и останалите страни от Персийския залив. В тези държави живеят много етнически перси, голяма шиитска общност, върху която иранското влияние през последните години се засилва.

За месец-два този световен нефтодобивен център може да бъде изваден от глобалния пазар.

Събитията в Сирия оказват минимално влияние върху петролния пазар. Предпоставки за други революционни сътресения в региона могат да възникнат само в случай на изостряне на ситуацията в Иран: тогава той в отговор ще се опита да дестабилизира политическото положение в ненавистните му монархии от Персийския залив.