„Файненшъл Таймс“: Черни колани и българска политика

Автор: Тони Барбър, „Файненшъл Таймс“; Превод: БГНЕС

След като прекарах един час с Бойко Борисов – премиера на България, съм по-убеден от всякога, че политическата кариера на Балканите не е за хората със слаби сърца.

Борисов е широкоплещест бивш шеф на полицията и бодигард, който притежава черен колан по карате.

Захватът на неговото ръкостискане е достатъчно силен, за да вдъхне увереност за неоспорима власт и да те накара да осъзнаеш, че ако беше малко по-здрав, щеше да изпиташ значителна болка.

Борисов е идеалният домакин – сервира чай и кафе в просторния си, но не прекалено грандиозен офис в центъра на София. Защитава яростно постиженията на своето дясноцентристко правителство, що се отнася до запазването на България в „остров на фискалната стабилност“ в проблемния балкански регион (страната граничи с Гърция на юг, с Румъния на север и със Сърбия на запад).

Признава, че корупцията не е победена. Но моли за време, защото България е „млада демокрация“, преживяла 45 години комунизъм и две турбулентни десетилетия на преход към политически плурализъм и свободен пазар.

Забелязвам, че в колекцията от спомени на Борисов са включени две книги на Силвио Берлускони – бившия италиански премиер, едната от които с неговия личен подпис.

В разговора ни по-рано български политик от опозицията сравни Борисов с Берлускони, като се позова на техния общ популизъм и непрестанен устрем да контролират образа си в медиите.

Така че попитах Борисов: „Възхищавате ли се на Берлускони?“, на което той отвърна с категоричното „не“.

Тогава ме заведе в другия край на стаята до стена, където бе закачена негова снимка с Ангела Меркел – канцлера на Германия. „На нея се възхищавам“, отсече министър-председателят. „Фантастична жена, върши страхотна работа в еврокризата“.

Дали е искрен? Да, напълно. Като лидер на най-незаможната нация в ЕС, но и като човек, който се опитва да наследи същите строги фискални стандарти като германските, Борисов вярва в това, което казва. Също като в случаите, в които ми споделя, че България се радва на пълна свобода на словото и напълно независима съдебна система.

Минути по-късно, след като съм се сбогувал с Борисов, пресичам основния софийски булевард и стигам до мястото, където Стефан Стамболов – един от Борисовите предшественици на премиерския пост, бил наръган до смърт през 1895 г. от нападатели с ножове. Наблизо се намира огромен съвременен бюст на Стамболов с дълбок разрез в черепа му, който изобразява ужасната му смърт.

Както вече казах, не е за хора със слаби сърца.