И когато спи, "нашата полиция ни пази"

И когато спи, "нашата полиция ни пази"
A A+ A++ A

Преди време песента на Веселин Маринов „Нашата полиция ни пази" стана за посмешище, а преди няколко дни говорителката на полицията във Варна забърка такъв скандал, че успя да предизвика нова вълна на недоволство срещу „органите на властта".

През юли варненецът Боян Максимов направил снимка на трима полицаи, които спят в патрулна кола. Разпространил я в социалните мрежи, по-късно и по телевизията, в знак на протест срещу бездействието на българската полиция, казва той.

Пред бТВ говорителката Калинка Пенчева коментира случая, наричайки Максимов „глупак, селски глупак, който няма какво да прави." Думите й предизвикаха масово възмущение в обществото и особено в социалните мрежи.

Верен на инстинкта си за бърза реакция, премиерът Борисов заповяда тя да бъде уволнена. Да, ама не – макар, че подчинените му рядко му противоречат, заместникът му, „министърът на полицията" Цветанов, близък приятел на Веско Маринов, отрича Пенчева да е уволнена. Случаят все още се разследвал, а пък се оказа, че в недалечното минало Борисов станал кръстник на сина й.

Според информация в медиите и по собствени признания, Максимов имал криминално досие, че и ефективна присъда, замесвал се в кавги със съседи и т.н. Обществото ни, все по-разделено в политическите си пристрастия, в мненията за външни, вътрешни врагове и за малцинствата, сякаш се обедини в гнева си срещу Пенчева и полицията.

Говорителката смята, че Максимов е опетнил имиджа на правоприлагащите органи. Очевидно полицейските служители и началници в черноморския град се чувстват по същия начин тъй като мъжът твърди, че след снимката е бил подложен на постоянен тормоз от полицията. Бил спиран и глобяван непрекъснато по дребни поводи – не носел лична карта, когато си изхвърлял боклука, разхождал кучето си без каишка.

Ние не обичаме полицията. В други страни някои хора също мразят полицията. Тук огромното болшинство от българите не обичат полицията. Тя не успява да ги защити от дребни престъпления, обири, телефонни измами, изнасилвания. Полицаите вземат и искат подкупи, тормозят граждани, много са физически и психически непригодни, въпреки годишните изпити, не говорят чужди езици, както наскоро припомниха дипломати в София. (Всъщност доста от тях имат проблеми и с българския.) Сериозни престъпления остават неразкрити, между тях знакови убийства, случаите на полицейско насилие се оправдават от шефовете на съответните полицаи и от съда, ако изобщо стигнат до там.

Примерите за полицейско бездействие са многобройни. Открадват телефона на млада майка с количка, а полицията я ругае, че била небрежна с вещите си. Открадват колелото на някого, полицаите му казват, че са много заети да се занимават с дреболии, но все пак го съветват да потърси „Дани" на Женския пазар, можело да е там, при него.

Била съм свидетел как двама почерпени роми (казвам, че са роми само защото ромската престъпност се е превърнала в такава „чумна" епидемия, че предизвиква етническо напрежение) носят отворени бири в трамвая и крещят, че не ги е страх от полицията, докато двама униформени полицаи разсеяно, но упорито гледат през прозореца на същия този трамвай. Виждала съм униформен полицай на пост да люпи семки пред президентството и да плюе обелките на паважа.

Когато ни откраднаха колата, повече от две години нищо не знаехме. Намериха я при случайна проверка на камера, колата минала на червено. След това я държаха почти година в следствието. Така и не разбрахме кой е крадецът и дали нещо се е случило с него. Повикахме полиция когато разбиха през нощта същата кола. Дойдоха, огледаха щетите и казаха: „какво очаквате от нас да направим сега"? Чакала съм с часове КАТ (не дочаках) при леко чукване с друг автомобил. Списъкът може да продължи, примерите са хиляди.

Голяма част от всичко това е наследство от комунизма, когато милицията беше всемогъща и безнаказана. Всеки (или всеки, които не е на важен пост) можеше да бъде арестуван и бит – за къса пола, брада, дълга коса, виц, за прочетена книга или някое музикално парче, за всичко. Милиционерите се научиха да правят това и нищо друго, научиха се да бъдат почитани, макар и от страх. Уважението им се дължеше.

От тогава обаче минаха 23 години. Не им ли е време да се променят, да се реформират?

Живях доста години в САЩ. Спирана съм няколко пъти от пътни полицаи за превишена скорост, или че съм подминала знак „стоп" (там не могат да те спрат ако не си в нарушение, Цветанов сега, похвално, иска да го въведе). Никога не са се държали грубо с мен, не съм била обиждана или нахокана. Естествено никой не поиска подкуп. Всички бяха учтиви и внимателни. Не си спомням да съм забелязала „пълничък" полицай или полицайка. Виждал съм как всеотдайно гонят престъпник по паркинга на мола.

Там мой познат пука гума и се опитва да я смени. Минаващият полицейски патрул му казва, че мястото където е спрял е опасно и вика пътна помощ. Младият човек няма много пари и протестира, при което дежурните му обясняват, че полицията ще плати. После го закарват с патрулката на работа, защото нещо спешно трябвало да свърши там.

В една незабравима, дъждовна петъчна вечер карах по околовръстното на Вашингтон. Четири ленти в една посока, кола до кола, час пик. И изведнъж моята умря. Просто спря във втората лента отляво и нищо не можа да я запали. Както казват в киното – „целият ми досегашен живот мина пред очите ми".

Пуснах всички светлини и стопове и си казах: „това е моментът в който и аз ще умра", и зачаках първият огромен камион да ме помете. И тогава друга кола спря до моята. Беше „немаркирана" както ги наричат там, но цивилният шофьор извади полицейски светлини и ги включи. След това излезе от автомобила и с полицейска палка спря целия трафик. Под проливния дъжд, с помощта на друг шофьор, които се притече на помощ, избутаха моята кола на безопасно място, в аварийната лента.

След като освободи движението, мъжът дойде с колата си при мен и стоя там докато пристигнат пътна помощ и близък да ме откара. Попитах кой е, а той отговори: „Сержант Браянт, от мерилендската щатска полиция. За мен беше чест да ви окажа помощ, госпожо," след което отпътува мокър до кости. Не беше на работа. И до ден днешен се чудя за къде ли беше тръгнал в тази петъчна вечер преди да спре за да ми помогне?

Нямам друг пространен опит в чужбина, затова често се обръщам към тези спомени и сравнения.

Наскоро обаче в Истанбул паркирахме на оживена улица. Като се върнахме колата беше изчезнала. Наблизо имаше регулировчик. Не знаем турски, а той пък не говореше нищо освен турски. Даде си сметка, че сме разтревожени, извика по телефон заместник, и след това ни придружи до най-близкия полицейски участък. Там ни предаде в ръцете на млад колега, който говореше много добър английски. Той ни изслуша, взе номерата и описанието на колата, и след няколко телефонни обаждания ни каза, че е вдигната за неправилно паркиране. После ни обясни как да стигнем до гаража, където я бяха откарали. В този огромен, чужд град успяхме да си я приберем за по-малко от час.

В името на справедливостта, американската полиция също е критикувана за насилие и корупция. Дори усърдието им може да ти дойде в повече, особено ако бързаш за някъде, Някои ги наричат "прасета". Всички сме гледали филми. Но тези случаи се отразяват веднага в медиите, под техния натиск и натиска на обществото, като правило, виновните се наказват. Има огромна нетърпимост към подобни неща.

В името на справедливостта, и у нас има чудесни полицаи, аз лично съм виждала няколко. В началото на годината Министърът по европейските фондове Томислав Дончев написа страхотни похвали за двама млади, спретнати и учтиви полицаи, които го спрели, защото карал без фарове, и го глобили вместо да му отдадат чест и да го пуснат. Наистина добре свършена работа.

Обаче в крайна сметка важни са общото впечатление, общата картина.

България има около 60 000 полицаи, по глава от населението сме на едно от първите места в Европа. Имаме и около 150 000 частни охранители. (Ако полицията си вършеше работа, може би нямаше да имаме нужда от толкова много?) Вътрешното министерство и свързаните с него звена имат най-висок бюджет, около 1 милиард лева, и се увеличава всяка година. Въпреки това Цветанов твърди, че средствата за недостатъчни, иска още, и заплашва, че иначе престъпността ще стане неконтролируема.

Тя е неконтролируема. По дял на сериозните престъпления също сме водачи в Европа, а дребната престъпност и корупцията са част от ежедневието.

Следователите за наблъскани в мизерни офиси. Принудени са да харчат от джоба си за компютри и друго оборудване за да могат да свършат поне някаква работа. Не достигат униформи и обувки за полицаите, гориво за колите. Самите полицаи се оплакват от липса на мотивация и протестират срещу заплатите, които смятат за унизително ниски.

Звучи иронично, но 97% от разходите на вътрешното министерство са за заплати и текуща поддръжка. Капиталовите разходи са само 3% т.е. за оборудване, модерни технологии, обучение и други.

Заключението е очевидно – много немотивирани полицаи, лоши условия, ниски заплати, ниска ефективност.

Реформата май и тя е очевидна – намаляване на броя на полицаите и на лавината от подслушвания в последните години, главно на политически и други противници, използване на средствата от тях за обучение и модерни технологии. Заедно с това – завишени критерии при изпитите за нови назначения за да се изберат най-добрите, най-пригодните, тези за които такава работа е поне желание, ако не и призвание.

На колите на американските полицаи пише „да служим и да защитаваме".

Ако нашата полиция иска уважение, тя трябва да започне да служи и да защитава. Само това ще разсее присмеха, критиките и гнева на обществото. Министрите не ще трябва да пишат хвалебствия за изключенията, а песни като „Нашата полиция ни пази" ще престанат да бъдат обект на жестоки подигравки. Ще стане по-трудно да се петни образа на правоприлагането.

Пожелавам на всеки българин в беда да има своя сержант Браянт. Този текст посвещавам на него – обикновен, редови полицай и Ангел-пазител.

Този коментар на английски.

#Министерство на вътрешните работи #българска #полиция #Веселин Маринов #снимка #Варна #полицай #служители #патрул #кола #полицаи #министър на вътрешните работи #Цветан Цветанов #Бойко Борисов #Калинка Пенчева #Боян Максимов #престъпност #корупция #полиция #САЩ #Америка #Истанбул

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »