Европредседателството само ще затвърди лошия имидж на България

Тя съобщи, че планът ще бъде одобрен от правителството чак на 20-ти декември. Така разработването на отделните точки си остава неясно, а в различни интервюта непрекъснато се добавят допълнителни приоритети, без да се посочва някаква ясна обща линия. Тези приоритети трябваше да бъдат представени след правителствените заседания през юли. Ако човек събере различните изявления по въпроса, може да стигне до извода, че в приоритета „Консенсус" навярно влизат сигурността и миграцията, бъдещето на страните от Западните Балкани в ЕС и трайните усилия за интегрирането на Дунавския и Черноморския региони, както и създаването на европейска прокуратура. „Конкуренция" навярно включва конкурентоспособния вътрешен пазар, насърчаването на предприемачеството и социалните иновации, икономическия и валутния съюз, един устойчив енергиен съюз и бъдещето на труда в една по-справедлива Европа. В „Кохезия" се споменават следните приоритети: реформирана многогодишна финансова рамка след 2020, кохезионната политика след 2020, бъдещето на общата аграрна политика и нейното модернизиране и опростяване. При „Култура" изцяло липсват евентуалните подтеми. Повод за критика дава и рамката на българското Председателство. Ремонтът на главната сграда за срещи все още не е завършен, игнорирани бяха липсващите строителни разрешения, а първоначалният бюджет от 17 милиона лева трябваше да бъде увеличен с още 28 милиона. Към това се добавят тежки обвинения за разхищение на средства за този престижен проект, както и за корупция при държавните поръчки. В момента за 5 милиона лева се ремонтира площадът пред НДК – една работа, която вече беше извършена през 2016 година за няколко милиона лева, главно европейски пари. На този фон докладите на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) не дават добра оценка за готовността на страната да се реформира. В последния доклад от 25-ти януари 2017 г., който обобщава десетгодишните опити за реформи в контекста на препоръките, съдържащи се в МСП, за България се казва: „Като цяло напредъкът през последните десет години не беше толкова бърз, колкото се очакваше, тъй че тепърва трябва да се преодоляват редица сериозни предизвикателства." България не е затворила нито една от главите, предвидени в МСП – нито по отношение на съдебната реформа, нито в борбата срещу корупцията, нито пък в специално въведената за страната категория „борба срещу организираната престъпност". Ето как във времената на прелом, когато ЕС има голяма нужда от обновление, председателството поема тъкмо страна, която сама най-малко се е реформирала.