Каталуния – вътрешната афера на Испания

Каталуния – вътрешната афера на Испания
Източник: pixabay.com
A A+ A++ A
Някога Лев Троцки е казал, че „всяка държава се основава на сила“. Това е неприятна истина, която всички бихме искали да забравим, но е важно да си я спомняме, докато битката между Испания и Каталуния ескалира. Кадрите на испански полицаи, които пречат, а на моменти и бият хора, които искат да гласуват в (технически нелегалния) референдум за независимост, противоречат на базовите основи на класическия либерализъм – политическата идеология, на която Западът бе построен. Как, надигат глас правоверните, може подобно нещо да бъде възможно в Европа през 21 век? Ако игнорирате 20 века европейска история, това си е добър въпрос. Повдигането му не променя факта, че Каталуния е нация, а не държава, както и че скоро няма да стане държава, защото няма да може да предяви претенции над това, което Макс Вебер описва като „монопола върху легитимната употреба на физическа сила в дадена територия“.

Каталуния проведе референдума си за независимост на 1 октомври. Резултатите показаха, че от 42-та % каталунски избиратели, които гласуваха, около 90 % са избрали независимостта. Това е впечатляваща цифра, макар и не единодушен мандат за каталунска независимост. Без съмнение значителен брой каталани искат независимост, това вече го знаехме. На референдума от 2014-та година имаше сходна избирателна активност и около 81 % гласуваха за независимост. Този необвързващ референдум не доведе до никъде, както няма да направи и последния. Каталуния няма монопола върху нужната сила дори, за да предяви претенция за контрол над собствената си територия, камо ли да я спечели. Каталуния има регионална полиция с численост около 17 хиляди души. Испанската национална полиция има над 80 хиляди души, а Гражданската гвардия 75 хиляди. Каталуния няма армия, флот или военновъздушни сили, докато Испания има и трите. Това никога не би се превърнало в повторение на Испанската гражданска война. Каталуния не е готова да води война, а както седят нещата това няма да се промени, дори тя да го поиска. Рядко независимостта се дава. В по-голямата си част последните векове политическа история показват, че независимостта се извоюва с меч, след като се обяви с перо. Лидерите на каталунския гамбит за независимост го знаеха, и въпреки това решиха да се опитат. След като гласовете бяха подадени, имаше само два възможни изхода, от които би могла да произтече независимостта – достатъчно голямо гражданско неподчинение, което да доведе Мадрид до политически компромис, или международна интервенция, независимо дали става въпрос за политическа или по-реална. Що се отнася до последното, въпреки стачката от 3 октомври е малко вероятно Каталония да започне такава кампания дори след испанските ексцесии по време на вота. Много от каталунците предпочитат да останат част от Испания, заради собственото си икономическо благополучие. Това практически означава, че ще бъде много трудно за каталонците на улиците, да достигнат до една критична маса.
Празни декларации Изглежда, че стратегията на каталунското правителство бе фокусирана в надеждата за интервенция. Да се направи конфликтът международен въпрос, като по този начин се генерира достатъчно натиск над испанското правителство, което да отстъпи. По тази линия Каталуния вече се провали. Европейските държави рядко са съгласни за каквото и да е, но вече се съгласиха да не подкрепят каталонската независимост. Европейската комисия заяви съвсем ясно, че „това е вътрешен въпрос на Испания, който трябва да бъде разрешен в рамките на конституционния ред на страната“. Изявлението на Европейската комисия съдържаше и една клиширана баналност, с която се осъжда насилието, но въпреки това не достигна до истинска критика към испанското правителство, като вместо това показа доверието на комисията в премиера Мариано Рахой. След изявлението имаше единодушен хор от потвърждения. Полша и Европейската комисия са се хванали за гушите през последните седмици, но няма разлика в позицията им за каталунската независимост. Полското външно министерство заяви, че суверенитетът, териториалният интегритет и единството на Испания, трябва да бъдат уважавани. Страни с най-различни интереси като Германия, Франция, Обединеното кралство, Хърватия и Сърбия изглеждат единодушни по този въпрос. Подкрепа няма да дойде и извън Европейския съюз. По този въпрос Русия е единодушна със САЩ, а Япония с Китай. Единствената международна подкрепа бе получена от сродни бездържавни групи, които се надяват в Испания да бъде установен прецедент. Шотландия, която знае какво значи да бъдеш зарязан на олтара от Европейския съюз, осъди Испания. Представители на сепаратистките партии в Квебек и Северна Ирландия също поздравиха каталунската борба. Една дъжрава, която недвусмислено подкрепи Каталуния,у бе Венецуела на Николас Мадуро. Като изключим лицемерието на неговата критика срещу испанските „репресии“ (предвид вътрешната ситуация във Венецуела), подкрепата на държава, която е близо до статута на международен отшелник, не е от кой знае каква помощ за Барселона. Каталунският регионален президент може и да изпълни обещанието си, да обяви Каталуния за независима. И какво тогава? Историята е пълна с празни декларации за независимост. Една от най-скорошните бе тази на Косово през 1991 г., която бе призната единствено от Албания. Следващата 1992 г. бе по-важна от гледна точка на Косово, защото бе годината, в която се създаде Косовската освободителна армия. След една война, геноцид и интервенция на НАТО, Косово отново се опита през 2008, като този път имаше международната подкрепа, макар и някои в ЕС, включително и Испания, все още да не го признават.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Свят
Последно от Свят

Всички новини от Свят »