Битки между директор и учители

Битки между директор и учители
Източник: pixabay.com
A A+ A++ A

Битки между директор и учители, спорове и тежки обвинения за съдържанието на учебниците и, като фон, вайкания за напредващата средна възраст на преподавателите и обещания от управляващите за по-високи заплати. Вероятно само публикациите и репортажите за отоплителния сезон са по-предвидими от тези за новата учебна година, съобщава бТВ.

Темите тип „цветни и/или черно-бели учебници”, сраженията между различните лагери в учителския колектив на Софийската математическа гимназия и уверенията на ресорния министър, че светлото бъдеще е буквално зад ъгъла имат едно общо – те не засягат пряко големия проблем на българското образование. То е с все по-нисък престиж вътре в обществото, а и постигнатите резултати от години не съответстват на нивото на Европейския съюз.

Това става ясно от думите на Александър Кертин – учител с почти 40-годишен стаж, автор на учебници по история, изследовател с две книги, посветени на българския политически манталитет и, не на последно място, победител в зрителския конкурс на националната телевизия „Най-добрият учител, когото познавам”.

С него говорим броени дни преди 15 септември и, най-вероятно, преди още някой медиен „скандал” в просветата, който ще отшуми за максимум седмица.

Въпросът не е в цветовете

Като „търговски ход” Кертин определя целия сюжет с пускането на цветни и по-евтини черно-бели учебници. По-притеснителното и значително по-слабо коментирано е с какво училището ще се конкурира за вниманието на децата, които в наши дни са в досег с електронни устройства буквално от раждането си.

Срещата с е-учебниците обаче е по-скоро разочароваща – в повечето случаи говорим за дизайн, който напълно копира хартиеното издание с „бонус” под формата на няколко 3D панорами или видеа (за част от които на компютъра се налага ръчно инсталиране на допълнителен софтуер) и интеркативни задачи.

Историкът е участвал в разработката на електронни ресурси за учебниците на две от големите издателства у нас. Признава, че не му е известно да има официални критерии за е-учебниците: „Сега се прави опипом”. На този етап на тях се гледа като на допълнение на хартиеното тяло, като надеждата е, че с годините ще бъде натрупан опит и ще има независими електронни издания, които да заемат централно място.

Това обаче трудно може да стане когато ресурси като архивите на филмотеката остават „заключени” зад високи цени и такси за ползване. Те са по силите само на едно от големите издателства… което купува електронни ресурси от чужбина. „Добрият български учебник не е добрият френски учебник. Ако купиш нещо от Унгария, това е друга културна идентичност, която трябва да се въпроизвежда в унгарското училище. А българската култура?”, пита Кертин.

Според него държавата трябва да подпомогне дигитализирането на снимки, картини, аудио и видео за целите на учебниците – особено с оглед факта, че електронните издания към момента не се предлагат като отделни продукти, а има и европейски пари, които могат да се използват за целта. На този етап обаче за подобни инициативи официално не се говори и по-голямата част от усилията за модернизация на преподаването и „раздвижване” на материала идват от отделни инициативни учители.

Те, обаче, се оказват нежелани в много училища.

Еднолична власт

„Вместо акцентът да бъде върху това, че училището са учителите, училището става директорът и директорът става Тодор Живков в своето училище. Всеки директор е Тодор Живков в своето училище. Той има финансово-административна власт, педагогическа власт, която по същество е идеологическа власт. Той обосновава всичко не с конкретни педагогически постулати, а с главната функция на училището”, посочва Кертин.

Според него причината за това е, че от една има стремеж за изграждане на обща европейска идентичност, а, от друга, голяма част от обществото разсъждава в категории, формирани от образователната система, останала непроменена от апогея на национализма насам. И в двата случая директорът е фигура с основно значение.

Според учителя така се стига до ситуация, в която колегите му или напускат, или се примиряват. Той признава, че днес не би влязъл в професията.

Какво е решението

За Александър Кертин най-доброто решение е разделянето на директорската длъжност на две – мениджърска и педагогическа: „Педагогическият директор да се избира от учителите, да има мандат и да се назначава от инспекторатите. Директорът мениджър може да оперира ефикасно с парите, но двамата взаимно да се контролират”.

Според преподавателя наличието на отделен педагогически директор ще намали текучеството и така няма да се получават ситуации, в които един клас преминава през гимназията с четирима учители по един и същи предмет: „Няма да разполага безконтролно с пари, ще му трябват учители, които си вършат работата, а не учители, на които да определя какво ще работят”.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Образование
Последно от Образование

Всички новини от Образование »