За книгата- "Толкова близо до хоризонта"

Преди по-малко от година на немския книжен пазар излезе дебютен роман – „Толкова близо до хоризонта“. Неизвестната авторка беше на 34. Романът превзе класациите на „Шпигел“, „Билд“ и „Амазон“. И остана там в продължение на седмици. Десетки хиляди мнения, коментари, споделяния в социалните мрежи...

Основната причина – авторката Джесика Кох разказваше епизод от своя живот, а животът може да поднесе най-невероятния роман. Джесика Кох разказваше за своята необикновена любов и за своята необикновена болка. Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.

Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина – се бори за нормален живот. Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...

Годината е 2003-та. Дани го няма. Джесика намира утеха да разкаже преживяното на белия лист. И възниква роман – изстрадан, труден, неочакван. Джесика го предлага на две издателства и двете го приемат и ù предлагат договор. Но как да разкрие на света живота си? И тя изгаря ръкописа. Заедно със снимките с Дани. Запазва само снимките, отпреди да го срещне, както и писмата му.

След десет години идеята за книга отново излиза на дневен ред – този път от съпруга на Джесика, който чувства, че страданието ù не е „преработено“. Така се ражда „Толкова близо до хоризонта“. Джесика го предлага – едва ли не на шега – на пет издателства. В рамките на няколко седмици получава предложения за договор от четири от тях. И започва шеметният литературен живот на нейната безумна любов.

„Повечето хора си мислят, че след смъртта на Дани съм направила нещо изключително – споделя днес Джесика Кох. – Че има особен начин да преодолееш нещо толкова драстично. Не. Няма. И до днес не съм го преодоляла и няма да повярвате колко щети съм понесла и понасям досега! Нямах избор. Да скоча отвисоко – твърде много се страхувам. А и не бих го причинила никога на майка си. Какво остава – вдишваш и издишваш. Заспиваш и се събуждаш, и се чудиш, че скапаният свят още се върти. Изпитвах гняв, не тъга. После дойдоха болките, не можех да преглъщам. Прегледаха и изследваха всичките ми органи – здрава! Но болките продължаваха.

Когато станах на 27, се запознах с един мъж в интернет. Видяхме се веднъж, отидохме на заведение. И толкоз. Но ми хареса, повярвах в него – и си взех багажа и позвъних на вратата му. Бях отчаяна. Той ме пусна да вляза, а аз оставих всичко отвън вратата – къща, работа, приятели. Всичко. Започнах отначало. Омъжих се за него и днес си имаме едно малко, щастливо семейство.“