Цацаров внесе доклад за дейността на Прокуратурата през 2016 г.

Главният прокурор Сотир Цацаров внесе във Висшия съдебен съвет доклад за дейността на прокуратурата и на разследващите органи за 2016-та. Това съобщиха от пресцентъра на Прокуратурата, пише 24 часа.

Цялостната дейност на прокуратурата за 2016 г. е представена в национален мащаб и е извършен сравнителен анализ с данните от предходните две години. Ето и какви са основните резултати, тенденции и изводи:

За всички наказателни производства:

Трайно висок е делът на решените спрямо наблюдаваните преписки - 95,6 на сто (при 95,4% година по-рано и 96 на сто за 2014-та).

Отчита се сериозен ръст на бързите и незабавните производства - 21,3% и 41,1%. Нарастват внесените в съда прокурорски актове при известен спад на предадените на съд лица.

Намалява броят на прекратените и спрените производства.

Устойчива е тенденцията на досъдебни производства, приключили в срок до 7 месеца - 74 на сто от делата за 2016-та (при 57% година по-рано).

Продължава да намалява делът на върнатите от съд дела (4,9 на сто за 2016-та при 5,1 на сто година по-рано). Причините за връщане на делата се анализират съгласно указание на главния прокурор, което позволява идентифициране на обективни и субективни фактори.

Запазва се високото ниво на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила съдебен акт - 97,5 на сто (при 97,2% през 2015-та), респективно намаляват оправданите с влязъл в сила съдебен акт лица (с 11,8 на сто и 18,3 на сто спрямо 2015-та и 2014 г.).

Запазва се висок делът на приведените в изпълнение осъдителни присъди и санкционни решения. Намаляват неприведените поради укриване на лицата присъди - 2 на сто от общо получените (2,8 и 2,3 на сто).

Намаляват случаите на осъдителни решения срещу прокуратурата по ЗОДОВ.

За делата от особен обществен интерес:

Отчита се трайна тенденция на нарастване на броя на наблюдаваните производства, на внесените в съд прокурорски актове на обвиняемите лица.

Значително е намалял относителният дял на върнатите от съда дела спрямо внесените прокурорски актове - 4 на сто (при 6,2 година по-рано). Положителни са констатациите при върнатите дела за корупционни престъпления - 11,8 на сто от внесените прокурорски актове (при 19,6% за 2015 г. и 18,5 за 2014-та).

Висок е делът на осъдените лица по тези дела, спрямо лицата с постановен окончателен съдебен акт и намалява относителният дял на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт, спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт - 4% (при 4,7 на сто година по-рано).

Необходими мерки и законодателни промени:

Остават актуални значителна част от констатираните от прокурорите в предходни периоди проблеми - трудности при осигуряване на експерти и тяхното ресурсно обезпечаване; осигуряване на адекватни материални условия на труд на магистратите и служителите; някои дефицити в квалификацията на разследващите органи и др.

За пореден път се отчита, че от важно значение за подобряване качеството на наказателното правораздаване е необходимо усъвършенстване и осъвременяване на наказателното материално и процесуално законодателство. В доклад са посочени необходимите, според прокуратурите, законодателни промени в НК, НПК и други закони.

Основните предложения са свързани с преодоляване на прекаления формализъм на наказателния процес и въвеждане на действащи ускорени процедури и средства, както и със създаване на накзателно-правни норми (особено за корупционните престъпления), които да съответстват на обществено-икономическите и социалните отношения.

Действия по изпълнение на препоръките в рамките на МСО:

В доклада са посочени действията, които прокуратурата е извършила в рамките на своята компетентност: анализ на делата за корупция; анализ на делата, по които заради неефективно разследване са постановени осъдителни решения на ЕСПЧ; анализ и оценка на работата на специализираните прокуратури. Прокуратурата е оказала пълно съдействие при провеждане от европейски експерти на НЕзависимия анализ на структурния и функционален модел на ПРБ и нейната независимост.

Приоритети:

Постигнатото през 2016-та подобряване на качеството на работа, е добра основа и ресурс за по-добри резултати.

Водещи приоритети в дейността на прокуратурата са повишаване на квалификацията на магистратите и служителите, подобряването на качеството и срочността на работа и проактивен подход в противодействие на престъпленията, свързани с организираната престъпност и корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и по високите етажи на властта.