Силен ръст на инфлацията в еврозоната до 3-годишен връх през април

През април инфлацията в еврозоната нарасна с по-силно темпо от очакваното, доближавайки отново важното целево ниво на ЕЦБ, като в същото време основната инфлация (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и на енергията) се повиши до тригодишен връх, показват данните на Евростат, предаде БНР.

Индексът на потребителските цени (CPI) в еврозоната се повиши през април с 1,9 на сто на годишна база, след като месец по-рано инфлацията се забави рязко до 1,5 на сто. Очакванията на финансовите пазари бяха за по-сдържан растеж от 1,8 на сто.

Така инфлацията в региона се върна отново към важното средносрочно целево ниво на ЕЦБ от малко под 2 на сто само два месеца, след като през февруари тя нарасна с 2,0 на сто, достигайки най-високо ниво от януари 2013 г. насам.

Енергийните цени се повишават през април със 7,5 на сто след растеж със 7,4 на сто през март, докато цените на услугите нарастват с цели 1,8 на сто след повишение с 1 на сто месец по-рано, а тези на хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия - с 1,5 на сто, но след растеж с 1,8 на сто през март.

В същото време обаче основният индекс на потребителските цени (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и на енергията) нарасна през април с цели 1,2 на сто на годишна база след анемичен растеж с 0,7 на сто през март и прогноза за доста по-скромно повишение от 1 на сто. Това представлява най-солиден тъст на основната инфлация в еврозоната от септември 2013 г. насам. Трябва да се отбележи, че именно основният индекс на потребителските цени се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за текущото и бъдещото поведение на инфлацията в региона.

Днешните по-високи данни и особено тези за основната инфлация могат да усилят натискът върху ЕЦБ да започне да обмисля затягане на прекалено стимулиращата си парична и лихвена политика.

Данните на Евростат подновяват спекулациите, че на заседанието си през юни ЕЦБ може да сигнализира за промяна в нейните досегашни насоки за паричната политика в бъдеще, които насоки бяха потвърдени на нейното вчерашно заседание, причинявайки известна слабост на еврото спрямо останалите основни валути по време на търговията в четвъртък.

Силните инфлационни данни обаче допринесоха за днешното рязко поскъпване на еврото, като единната валута нараства с близо цент (или с 0,62 на сто) към 1,0947 длр. отправяйки отново поглед към блио 6-месечния връх около 1,0950 нивото, достигнат по-рано през седмицата (връх от 26-и април). В същото време еврото поскъпва с 0,78 на сто към нов 6-седмичен връх от 121,99 йени и с 0,3 на сто към 0,8461 британски лири, парирайки първоначален спад до седмично дъно около 0,8410 паунда.

Междувременно ЕЦБ представи данни за март, според които се наблюдава ускоряване на растежа на кредитите за домакинствата и фирмите в еврозоната, както и доста здрав растеж на паричната маса в региона.

Банковите кредити за домакинствата в еврозоната нараснаха през март с 2,4 на сто след повишение с 2,3 на сто месец по-рано, а бизнес кредитите за нефинансовите компании се увеличиха с 2,4 на сто след повишение с 2,3 на сто през февруари. По този начин темпото на банково кредитиране в региона достигна близо 8-годишни върхове.

В същото време растежът на паричната маса (M3) в еврозоната се ускори рязко до 5,3 на сто на годишна база от 4,7 на сто през февруари, докато на тримесечна осреднена база индикаторът М3 се повиши за януари-март 2017 г. с 4,9 на сто, запазвайки темпото на растеж от предходните три месеца. По този начин растежът на паричната маса продължава да надвишава прицелното ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5 на сто, което отговаря на мандата на Централната банка за ценова стабилност.

Данните на ЕЦБ изглеждат в допълнителна подкрепа за инвеститорските очаквания за по-скорошно начало на затягане на прекалено разхлабената парична и лихвена политика и респективно в подкрепа за днешното възходящо движение на еврото.