Православната църква почита Св. Силвестър – покровител на животните

Православната църква почита на 2 януари родения в Рим Свети Силвестър. У нас този празник е известен и като Карамановден. Днес трябва да почерпят за имен ден хората с имена Силвестър, Силвия, Гopан и Гopица.

Учител във вярата и науката на Свети Силвестър бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. Веднъж градоначалникът го повикал да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни заповедта.

Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: "Нощес ще ти поискат душата" и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат.

Самонадеяният управител наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги. Но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял. Силвестър бил освободен от затвора.

С името на Св. Силвестър е свързано едно интересно предание. Магьосникът Замврий, който не бил привърженик на християнството, убил вол, прошепвайки му името на някакъв бог. Св. Силвестър разбрал това и накарал магьосника да спаси животното, тъй като само Бог имал право да дарява и отнема живот. Замврий обаче не успял да спаси вола, но уповавайки се на своята вяра Силвестър върнал живота на животното. По тази причина той се счита за покровител на животните и най-вече на воловете.

Обичаят на празника има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има едър впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни, носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите.

В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият ѝ да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали.