Грехът на Калина и „вампирът от Созопол"

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

„Задочен коментар“

Научих, че... в Созопол е открит скелет на „вампир" от VIII или IX век със забит железен кол в областта на сърцето. Проф. Божидар Димитров обясни, че хората от онази епоха са прилагали подобаващо правосъдие към неотговарящите на приетите обществени норми люде. Николай Овчаров твърди, че неотдавна и във Велико Търново бил открит случай, подобен на „вампира от Созопол".

Слава Богу с течение на времето остатъците от варварството отстъпват пред „цивилизацията" и все по-често започна да се прилага сентенцията "Признатият грях не е грях", или е „половин грях". Удобно е: грешиш, изповядваш се на попа, наказват те да кажеш 10 или 100 пъти "Отче наш", и си „вода ненапита". Църквата беше стигнала още по-далеч – продаваше индулгенции за пречистване.

След близо двугодишно разследване Калина Илиева - бивш директор на Държавен фонд "Земеделие" (разплащателна агенция, която изпълнява функциите на Агенция САПАРД и предоставя целеви кредити) – направи и двете неща: призна греха си и си извоюва изкупление.

Младата жена (родена е на 6 ноември 1980 г. – ако биографията й е автентична) призна пред олтара на Софийския районен съд вината си: сама е фалшифицирала дипломата от университет в Германия. Хората в тоги я осъдиха на 3 години условно (нещо като задължителна молитва преди лягане) и си купи индулгенция срещу 1400 лева, с които плати разноските по делото.

От умиление пред разкаялата се грешница съставът на съдът одобри споразумението между подсъдимата и прокуратурата, поискано с мотиви, че извършеното престъпление не е довело до имуществени вреди.

Така дъщерята на амбициозните родители (майката - началник-отдел в Министерството на финансите, а бащата - дългогодишен началник на столичната противопожарна служба) си изкупи вината, независимо че пращала 400 имейла до европейската служба за разследване на измами с европейски пари (ОЛАФ), включително и срещу министъра на земеделието Мирослав Найденов, когото тя нагло е лъгала до последния момент. След посланията на Илиева са спрени стотици проекти. За времето от 18 август 2009 г. до 8 октомври 2010 г., през което тя е начело на фонда, над 800 бизнес плана събират прах почти година във ведомството с над 1600 служители, които все не успяват да смогнат да ги разгледат (към 28 септември 2010 г. за малки предприятия са подадени 1717 проекта, а са одобрени едва 87). За много от спрените проекти фермерите вече водят дела срещу фонд „Земеделие".

Въпрос: въпреки съдебната благосклонност – „престъплението не е довело до имуществени вреди" - кой ще върне милионите, с които Илиева е нанесла вреди на държавата и на ЕС с нереализираните и неусвоени европейски проекти?

Случаят „Калина Илиева" ме кара да вярвам, че нашето правосъдие е направило колосална крачка напред от времето на „вампира от Созопол" – водено от чист хуманизъм то не заби железен кол в сърцето на фалшификаторката и лъжкинята. Питам се обаче е: до кой век е стигнало? Какво направи, например, с фалшивата диплома на бившия депутат от листата на ГЕРБ и кмет на Димитровград Иво Димов? Или с другите подобни безобразия, информации, за които препълват язовирите на социалните мрежи?

Може би трябва да се припомни на българските магистрати, че фалшифицирането на официален документ е т. нар. фактическо престъпление. Това означава, че дори да не е получил пряка материална облага от това, че използва подправена диплома, притежателят й носи наказателна отговорност. Макар и само да си я беше държал в чекмеджето, законът предвижда доста тежко наказание. Подобно на това, което бе наложено на Калина Илиева? Едва ли.

Научих, че... председателят на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Злата нов съобщи: „Най-честите случаи на конфликт на интереси са свързани с обществени поръчки и разпореждане с имоти в полза на фирми на роднини и на икономически партньори". Други нарушения са свързани с назначения на роднини.

Злата нов посочи примери: в Монтана фирмата на съпругата на заместник-кмета печелила 80% от обществените поръчки за последните пет години; кметът на Берковица пък назначил снаха си за одитор, която да провери бюджета ръководената от него община и др. По изчисления на комисията тези, които трябва да се съобразяват със закона за конфликт на интереси, са над 100 000 души - от законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт.

Той каза още, че на този етап съдебните решения по случаи, разгледани от комисията, са малко: 6-7, но те са на първоинстанционния съд, предстои и произнасянето на ВАС. Това означава, че в крайна сметка няма санкционирани.

Според Златанов трябва да се ускори съдебната процедура по обжалване и влизане в сила на решенията за конфликти на интереси. Сега тя продължава повече от година.

Ето го отговорът на въпроса за времето, в което се подвизава българското правосъдие – не много десетилетия след ориенталското кадийство! (Мисля, че така би писал Алеко Константинов, ако възкръснеше днес).

Не можем да се сърдим на организацията „Трансперънси интернешънъл", която постави България сред страните, пораждащи най-голямо безпокойство за корупция в ЕС. В своя доклад тя сочи, че у нас (също и в Чехия, Италия, Румъния и Словакия) „съществуват най-големи празноти в законодателството, свързано със заобикалянето на обществените поръчки и оттам - с измами и корупция".

От организацията отчитат, че общественото доверие в депутатите в европейските национални парламенти се оценява като ниско, което отчасти може да се обясни с множеството скандали - за разходите им във Великобритания, с измамите с пенсионни фондове в Норвегия, с патронажа в Чехия, и различни случаи на конфликт на интереси между народни представители и бизнесмени в България.

Някои подхвърлят, че за всичките „калинки" (с фалшиви или действителни дипломи), висши държавни чиновници, кметове, съветници и депутати важи поговорката: „Не е виновен, който изяжда зелника, а който му го дава". Когато неотдавна една дама побърка Брюксел с темповете за промяна в избора на членовете на Висшия съдебен съвет, ми просветна: зелникът го изяждат тези, които го приготвят - онези „над 100 000 души", за които говори Златанов.

Да бъдем наясно: корупция съществува навсякъде. В днешното общество – от Китай и Индия, до Исландия, Албания и Ватикана – Златният телец диктува правилата на играта; мерилото за успех не е качеството, а пазарната цена. Но... в Испания, например, която съвсем не е подмината от това явление, над 30 кметове и стотина съветници са зад решетките, води се съдебен процес срещу самия зет на краля за неправомерно използване на обществени фондове, предстои отстраняването на председателя на Висшия съдебен съвет заради неговите 20 четиридневни посещения в Марбея за сметка на ведомството (похарчени 12 000 евро), държавният глава поиска прошка за неудачния си лов на слонове в Ботсуана, няколкото депутати, които бяха декларирали образование, което не притежават, бяха изгонени от парламента.

С други думи: системата действа. Преди всичко – съдебната.

Питам се: не е ли време да загърбим сентенцията „Признат грях, не е грях" и да се върнем символично към железния кол в сърцето на „вампира от Созопол"?

Йосиф Давидов

П.П. Очаквам съдебно обвинение срещу този коментар. Познавайки темповете на българското правосъдие, не се притеснявам: след десетина години - „я камилата, а камиларя".

Й.Д.