149929 статии       |       372 интервюта       |       1501 снимки       |       38091 абоната       |      
USD 1.66468| EUR 1.95583| GBP 2.1906|
In English На русском
София
11°
Пловдив
15°
Варна
Вход Форум

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитТурция

Размер на шрифта:   

Иван Николов, Босилеград: Българското малцинство в Сърбия е пред изчезване, а София се държи като сестричката на Белград

21 юли 2016, четвъртък / 09:16; Коментари: 2
Send to Kindle
Иван Николов, Босилеград: Българското малцинство в Сърбия е пред изчезване, а София се държи като сестричката на Белград
БГНЕС

Наскоро Европейският парламент присъди на етническия българин от Сърбия Иван Николов наградата „Европейски гражданин за 2016“. Иван Николов е поет, писател, журналист, основател и редактор на списание „Бюлетин“, което излиза в сръбския Босилеград до границата с България. Посветен на борбата за мир, демокрация и опазване на идентичността на българите в Сърбия. Участва в създаването и ръководството на двете най-активни български организации в Сърбия – Демократичен съюз на българите в Сърбия и културно-информационен център на българското малцинство „Босилеград“. Безкомпромисно отстоява каузата на българите в Сърбия. Работи за развитието на трансграничното сътрудничество между България и Сърбия и участва в реализация на европейски проекти.

Стабилизирането на българо-сръбските отношения той вижда в диалога между двете държави и членството на Сърбия в ЕС. Член на Световния парламент на българите, на Асоциацията на българите по света и на Македонския научен институт. Ето коментарите на Иван Николов по тези въпроси в интервю, което той даде за агенция БГНЕС.

Г-н Николов, по предложение на г-н Андрей Ковачев и групата на българските евродепутати Европейският парламент Ви присъди наградата „Европейски гражданин за 2016“. Най-напред честито за това високо признание. Какво представлява за Вас тази награда?

- Всеки който ме познава, знае, че аз лично никога не съм работил за награди и признания. Просто правя, говоря и пиша това, в което вярвам. Изкушавам се да мисля, че това е чуто, разбрано и оценено, въпреки че все още не виждам така желаните промени към по-добро. Независимо от това, благодаря на цялата група на българските депутати в Европейския парламент, които предложиха и защитиха моята номинация. Това е признание и за всички съмишленици и приятели, с които повече от две десетилетия всеотдайно и безвъзмездно работихме за каузата на българите в Западните покрайнини, за утвърждаване на европейските ценности, на правата на човека и на малцинствата. Смятам, че признанието на Европейския парламент идва да покаже, че именно това, което сме говорили, писали и правили, е израз на европейската култура и е пътят, по който българите в Западните покрайнини трябва да извървят, за да станат достойни граждани, а крайграничните общини населени с българи – по-прилично място за живот. Това е послание и към ония наши сънародници в Босилеград и Цариброд, които все още залитат по сръбските националистически партии и чакат милост от тях за наболелите проблеми на българското малцинство. Послание и към правителството на Сърбия, че трябва много по-внимателно да се вслуша в автентичните сигнали, които КИЦ „Босилеград“ и Демократичният съюз на българите непрекъснато изпращат. Ние успяхме да извадим българското малцинство от анонимност и да докажем, че то е застрашено икономически, културно и демографски. Преодоляването на тази заплаха и създаване на нормални условия за живот по начина, по който това се прави в европейските държави, е не само път за пълноправно членство на Сърбия в ЕС, но и за трайни добросъседски отношения между Сърбия и България и преди всичко, за модернизиране на българските общини край границата, в които живее българското малцинство. От друга страна, признанието на Европейския парламент е морална победа срещу всички, които от позициите на отживелите комунистически и националистически идеологии, злоупотребяват с държавната власт, за да оспорват и пречат на дейността на КИЦ-а за утвърждаване на националните и европейски културни ценности каквито са правото на обучение на майчин български език, свободата на словото, свободата на движението, свободата на политическите убеждения, предприемачеството и опазване на българското културно наследство в Западните покрайнини.

Казахте, че признанието на Европейския парламент е послание към нашите сънародници, които на изборите упорито работят и гласуват за сръбските партии с надеждата, че нещо могат да променят. За какво послание, според Вас, иде реч?

- По принцип, за да има обществен баланс в едно плуралистично демократично общество, трябва да са представени всички политически опции. В нашия случай са представени всички други политически опции, освен нашата – автентичната политическа партия на българите, която още в началото на демократизацията разпозна и постави на дневен ред проблемите на българите. Историята показа, че сръбските партии, в целият им спектър от ляво на дясно, са част от нашия проблем, но не и част от решението. Между другото, те са проблем и за самите сърби. Тези партии никога не са защитавали нашите интереси. Напротив, те винаги са преиначавали и подменяли вота според целите и задачите на великосръбската идеология от началото на миналия век. Тази идеология и произтичащите от нея програми на сръбските политически партии имат целта да асимилират, тоест да сърбизират българите в Западните покрайнини и Македония. Страшното е, че заедно с българщината те унищожиха и народа – останаха съвсем малко хора и то на доизживяване. Следователно, ние от тях не можем да очакваме нищо добро. Досегашните социално-икономически, културни и особено демографски резултати ясно и недвусмислено показват какви са целите и задачите на сръбската политика към нас. Ако тя искаше да ни чуе и да ни помогне, тя щеше да разчита на нас и да ни включи в политическата система, а не да води компроматна война с цел да ни изолира от обществото. С това признание Европейският парламент изпраща ясен сигнал към сръбските власти, но и към всички наши сънародници, че нашите искания, каквито и да са те, са напълно легитимни, че не бива да се страхуваме да ги кажем, а Сърбия е длъжна да ни чуе, ако иска да бъде част от съвременната европейска цивилизация.

Сръбските държавници и политици непрекъснато подчертават, че искат Сърбия да се интегрира в ЕС, кандидатурата й бе приета, предстоят преговори. И въпреки това…

- И въпреки това, няма видим напредък. Сърбия все още изпраща доста конфузни и разнопосочни външнополитически послания - към Европа, Евразия, Русия, Китай и във всякакви други посоки. Има своите антиевропейски или евроскептични партии, които още повече се засилиха след Брекзита и кризата, която той предизвика в ЕС. Въпреки всичко, продължавам да мисля, че независимо от съдбата на ЕС, балканските страни най-много имат нужда от вътрешна европеизация, тоест от национално помирение, усвояване на европейската демокрация, свободата на словото, правата на човека, свободата на движението, правова държава, пазарна икономика и прочие. Впрочем, европейския проект е проект за мир. Проект изграден върху преосмислянето на резултатите от Първата и Втората световна война, чиято цел е трайно омиротворяване на Европа. Следователно, това е проект за омиротворяване и на Балканите. Омиротворяването на континента, подразбира решаване на всички междудържавни, етнически и всички други спорове, които внасят напрежение между държавите или са източник на конфликти. Европейският съюз е шанс за развитието на континента в бъдеще.

В този дух Вие през 2013 г. положихте сериозни усилия да обедините българските организации в Сърбия около Платформата за защита на правата на българите. Каква е съдбата на този документ?

-  Тази Платформа за пореден път изброи проблемите на българите в Сърбия и призова правителствата на Сърбия, България, Европейския парламент и политическите представители на малцинството да обединят усилията си за решаване на проблемите на българите в Западните покрайнини. По начина, по който това се прави между европейските държави. Този документ бе високо оценен като конструктивен, добронамерен и приемлив за всички. Исканията от този документ бяха интегрирани в едно изследване на Центъра за международни въпроси и въпросите на сигурността от Белград и Фондация Фридрих Еберт като препоръки към Белград с оглед на предстоящото членство на Сърбия в ЕС. На тази се водиха разговори между президентите Плевнелиев и Николич в Белград. Доколкото съм запознат, те са се съгласили, че на базата на този документ могат да се решават проблемите. Но от тогава изминаха цели три години и все още няма никакви положителни сигнали в тази посока. Омаловажаването и отхвърлянето на този документ би означавало отказ от цивилизовано решаване на нашия проблем и продължение на старата колониална политика за обезбългаряване и обезлюдяване на територията, завоювана с Ньойския договор. Има прекалено много индикации за това, че Сърбия не иска да промени тази политика.

Кои са те?

- Ние продължаваме да живеем в едно изолирано пространство между двете държави, в една изостанала полуфеодална система, в която хората или стават икономически все по-зависими от местните феодали, или гледат да избягат навън, търсейки свобода и по-добро място за лична реализация. Западните покрайнини, и конкретно Босилеград е място, където няма работа, няма здравеопазване, няма правова държава, няма образование на роден език, това е мястото на беззаконието, на корупцията, на епидемиите. Местната власт печели и използва властта по един унищожителен за нас начин, а сръбското правителство не направи нищо за решаване на проблемите, които трябваше да ни освободят от оковите на миналото и да ни европеизират. Сръбските държавници и политици, учените, хората на мисълта и изкуството като че ли не осъзнават необходимостта от преосмислянето на миналото и осъзнаването на новите реалности, опасности и предизвикателства. С други думи, постановките на тоталитарната култура, създавана по времето на бивша Югославия и особено по времето на комунизма, не позволяват опознаването и осмислянето на новия свят, който неусетно ни заобиколи отвсякъде. Имаше обещаващи предизборни изказвания в тази посока, но в крайна сметка обществото не можа да се мобилизира около ценностите на демократизацията, свободата на словото, обучението на майчин език, опазване на нашата култура, свободата на предприемачеството, свободата на движението, свободата на вероизповеданието и прочие – все доказани и общоприети европейски ценности. Ние в Босилеград, бяхме свидетели как един опит за приватизация на една бензиностанция и на един фалирал социалистически завод изправи на нокти цялата общинска администрация, правосъдието и полицията в региона. Бяхме свидетели на мащабни изборни фалшификации и на никого не бе потърсена отговорност. Местната власт не е в състояние да измете улиците, а от нея се очаква да провежда европейски реформи?! Това са симптоми на едно остаряло, болно общество, което продължава да живурка в началото на миналия век и не иска да се променя.

Вие непрекъснато алармирате, че българското малцинство в Западните покрайнини е застрашено и е изправено пред перспективата напълно да изчезне. От време на време, в България все още се чуват гласове, че Западните покрайнини просто трябва да се върнат на България. Вие какво мислите по тоя въпрос?

- Това, че българското малцинство е застрашено, не се нуждае от доказателства и се вижда с просто око, стига да се погледнат демографските и икономическите процеси. Ако ние загубим битката и българското малцинство завинаги изчезне от етническата карта на Балканите и то пред очите на България, Сърбия и Европа, това ще бъде победа на великосръбския национализъм срещу българската външна политика и срещу всички принципи, ценности и норми, върху които е създаден Европейския съюз. Легитимиране на унищожаването на националните култури и насилствено насаждане на чужди. Това ще бъде предателство на българската политика към Западните покрайнини. Предателство на Европейския съюз към България като неин лоялен член. Предателство на Европа към собствените си принципи и ценности. Провал на политиката на европеизация на Балканите. Престъпление срещу едно невинно малцинство пред очите на целия цивилизован свят. Именно заради спасението на Западните покрайнини и на основополагащите принципи, върху които е изграден Европейския съюз, се налага да преосмислим миналото и да потърсим нови решения. Ако приемем, че правото на живот, правата на човека и правата на малцинствата са върховната ценност, от която зависи мира и стабилността на континента, тогава всички средства за тяхното постигане са необходими и нужни. В исторически план, българите в Западните покрайнини са жертва на югославския експеримент, направен от силите победителки в Първата световна война. Този неуспешен експеримент по същество беше опит за създаване на Велика Сърбия чрез окупация на чужди територии и асимилация (сърбизация) на чужди народи и малцинства. И този експеримент се оказа вреден и опасен, защото доведе до Втората световна война и до гражданската война в бивша Югославия. В края на миналия и началото на този век, след всички видоизменения Югославия се разпадна, а повечето нейни народи с цената на огромни жертви и материални разорения поискаха и извоюваха свободата и независимостта си. След две десетилетия, с изключение може би на Босна и Сърбия, някогашните югославски републики са успешни, проспериращи държави. Словения и Хърватия даже са членки на ЕС, Косово бе признато за независима държава. Войводина и Западните покрайнини чакат решението на статуса си след разпадането на Югославия, а българските, сръбските и международните фактори, включително и ние самите, продължаваме да си затваряме очите пред този проблем. Когато говорим за Западните покрайнини, трябва непрекъснато да имаме предвид, че става дума за една насила откъсната от България територия, която нито исторически, нито етнически, нито икономически, нито инфраструктурно, нито даже географски не принадлежи и не може да се интегрира в сръбския хинтерланд. Опитът от последните почти 100 години показва, че ние нямаме никакви предпоставки за оцеляване и развитие в тази държавна рамка и в такива българо-сръбски отношения каквито са били в миналото, но също и сега. Историята на 20 век недвусмислено го показа – от 120 000 българско население, днес сме останали по-малко от 20 000! Ако анализираме състоянието на икономиката, инфраструктурата, ако отчетем все още затворената за свободно икономическо сътрудничество граница с България, липсата на инвестиции, възрастовата структура на населението, условията за живот, здравеопазването, низката раждаемост и високата смъртност, миграционните процеси, става ясно, че сме изправени пред перспективата да изчезнем. А това би било най-голямото престъпление и на Европа, и на България, и на Сърбия спрямо нас. Това би означавало отричане от всички ценности и основополагащи принципи, върху които се градят цивилизовани отношения между държавите, отричане на самата Европа като цивилизационна матрица и отричане на човешки и малцинствени права като европейска ценност.

Споменахте, че Западните покрайнини чакат решение за статута си. Какво подразбирате под това?

- Вижте, нека само да бъдем честни и откровени до край. Ние не можем да си затваряме очите пред фактите, че Европа и светът са се променили, че Балканите също са се променили. Че вече не съществува държавата на сърбите, хърватите и словенците, на която с Ньойския договор бяха дадени Западните покрайнини. Няма я. На нейно място се появиха други международно признати държави. Западните покрайнини вече са ничия територия и това в Сърбия много добре си го знаят, но си мълчат и чакат какво ще се случи. Това, че ние все още се намираме в Сърбия, се дължи на това, че българските правителства си затварят очите и не искат да поставят въпроса кой е правоприемник на Западните български покрайнини. Това се дължи на инертното комунистическото мислене – е, сега няма да си разваляме отношенията със Сърбия заради няколко песъчливи баира! Това мислене не е държавническо мислене, то няма нищо общо и със съвременното европейско мислене. Върху такава ничия територия определено никой няма да строи, да инвестира, да настоява за повишение на жизнения стандарт. Елементарно е. Никой не е луд да строи къща върху чужд парцел. Следователно, спасението на Западните покрайнини минава през решаване на спорните въпроси за правоприемството. След като се установи кой ще ни стопанисва, може да се иска сметка за лошото стопанисване от стопанина. За да се намери какъвто и да е смислен отговор за нашия проблем, преди това трябва да се постави проблемът. Вярвам, че с един нормален и цивилизован двустранен диалог, може би и с посредничеството на Европа, може да се намери решение, което да прекрати сегашната ни агония и да създаде предпоставки за нашето нормално съществуване. Проблемът е, че България все още няма самочувствието на европейска държава и се държи като малка сестричка на Сърбия. Извинявайте, но не може с пораженческия дух от националните катастрофи и с комунистическите прийоми от 20 век, да решавате проблемите на 21 век. Европейският съюз е общност от свободни държави и свободни граждани и ние не можем да влезнем в Европа с бремето на окупираните територии и поробените народи и малцинства. Това е новата реалност.

Не смятате ли, че вашите очаквания от Европа са прекалено големи? Тя също е в криза, както виждате.

- Европа на отечествата, Европа на нациите, на общите икономически правила, на християнските ценности, на отворените граници и свободното движение на хора, идеи, услуги, стоки и капитали, на равномерното икономическо развитие сякаш се изроди. Свободата на движението е еднопосочна – младите и образовани специалисти тръгнаха към Западна Европа оставяйки Източна Европа да тъне в беда и мизерия. От Запад дойдоха големите търговски вериги и компании, които доунищожиха местното производство и си прибраха печалбите, което още повече изостри ситуацията у нас. Изостана процеса на вътрешната европеизация на държавата и обществото. Вместо свободни и обществено активни граждани, ние се превърнахме в заложници на ромската престъпност и купуването на гласове. Европейските грешки на международен план, предизвикаха нашествието на исляма, на бежанците, на тероризма. От европейските институции се очакваше много повече, а те се превърнаха в символ на нищоговоренето и нищоправенето. Това обтегна отношенията между държавите-членки. Разумните гласове бяха заглушавани, проблемите се разрастваха и това естествено доведе до ескалирането на национализмите. Излизането на Великобритания от ЕС беше изненада само за ония, на които им беше удобно да не виждат истината. И продължават да не я виждат. Плъзгат се по повърхността, намират си оправдания, обвиняват англичаните, че били такива и онакива, че били подведени и манипулирани да гласуват против ЕС на референдума и прочие. Аз все пак вярвам, че този удар ще подейства отрезвяващо върху останалите европейски държави и ще ги мобилизира да преосмислят и да поправят грешките си. Защото от решаването на кризата в ЕС зависи не само нашата съдба, но и съдбата на целия свят. Тази криза не може да се реши с едни безсмислени директиви колко да са криви краставиците и бананите, за казаните за варене на ракия и прочие. Защото докато някой се забавлява да си пише директиви за колене на прасета и кокошки по селските дворове, по площадите на европейските столици вилнеят терористи и се търкалят трупове. Европейския съюз е прекалено сериозно нещо, за да го оставим в ръцете на несериозни хора.

Реклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Коментирай | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:
Автор: бг, 24 юли 2016 00:19:15
Шапка свалям на този човек! Де да имаше повече такива като него - будни, мислещи хора! Знаещи и прагматични в преценките!
Автор: БГ, 1 август 2016 15:29:30
Поклон пред този българин и усилията които полага и страданията, които си е причинил с дейността си. Но въпросът е какво правят т. нар. "български" политици по тези проблеми. Това е риторичен въпрос - официалната"българска" власт прави едно нищо. Ние няма да изчезнем демографски не само от Западните покрайнини, но и от самата България с дейността на "българските" правителства от последните 71 години.

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО

Абонирай се за ключова
дума по e-mail