Ако се загърби „Ти ли ще ми кажеш”...

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар" е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Разбираемо е името на България да продължава да се „върти” в световния информационен поток.

Агенция Reuters се притеснява от евентуално рязко влошаване на инвестиционния климат в България. По този повод испанският в. „ABC” уточнява: „ГЕРБ - дясно центристката партия на подалия оставка премиер – засили дипломатическото напрежение с Чешката република и с Европейския съюз, след като заплаши, че ще отнеме позволителните на компаниите CEZ, Energo-Pro и EVN”.

Разбира се изборните резултати в Италия доста притъпиха вниманието на медиите към нашата страна, но все пак всички информираха за речта на президента Плевнелиев в парламента и за датата на предсрочните избори.

Има и нещо ново, което като че ли беше наченато от Евронюз: определението „възмутените българи”, изречено няколко дни преди да почине на 95-годишна възраст бившият френски дипломат, писател и изтъкнат общественик Стефан Хесел. Две години по-рано той написа патетичното си есе „Възмутете се!”. Текстът бързо се разпространи в целия свят. В Испания той вдъхнови младежкото „Движение 15 май”.

Хесел писа: „Международната диктатура на финансовите пазари заплашва мира и демокрацията... Пропастта между най-бедните и най-богатите никога не е била така голяма, а ламтежът за пари и конкуренцията – никога така поощрявани...

Пожелавам на всички, на всеки един от вас да намери своята причина за възмущение. Безценна е подобна нагласа. Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате борци, силни и отдадени на своята кауза. Включвате се в процеса на историята и той следва течението си благодарение на всеки от вас... А това течение води към повече справедливост, към повече свобода, но не безконтролната свобода на лисицата в кокошарника”.

Не е излишно точно сега да се прочете отново този манифест на нашето време!

...Едно емпирично проучване сред българите в Испания, проведено не много отдавна, сочеше, че 40% от анкетираните нямат намерение да се завърнат в родината, 30 % отговориха: „Един ден, когато нещата у нас се оправят”, а останалите бяха категорични, че „скоро” ще се приберат.

Тези дни сънародници от много европейски градове манифестираха в подкрепа на протестиращите в България. Имаше и лозунг: „Искаме да се приберем!”.

Ако се поеме рискът от механична манипулация и се приложат данните от цитираното изследване към днешна дата, може да се предположи, че поне 60 на сто от нашите емигранти, подкрепящи „възмутените българи”, са готови да се върнат в страната. При едно доста общо условие - „промяна”.

Показателна е декларацията, подписана от Данчо Черкезов: „Ние българските граждани в Барселона, изцяло подкрепяме изготвената петиция изпратена на ЕС. Ние сме съпричастни и страдаме, защото сме българи, също така имаме близки и роднини в България, които страдат от монополите и потъналата ни икономика. Искаме да има българи и България! Ние сме за радикални промени в конституцията на Р. България. Ние заставаме зад исканията на народа и изцяло подкрепяме решенията му. (За чиста и свята република!)”.

Ясно е, че в манифестациите в чужбина участват малко, но граждански активни хора. Не са по-различни от протестиращите у нас, които изглежда знаят какво не искат (това забелязват чуждестранните медии), ала някои от мерките срещу бедността, монополите и политическите партии, които връчиха на президента, са направо нереалистични.

…Защо не са по-масови солидарните акции в Европа?

Известно е, че много от сънародниците в чужбина се информират за положението у нас само от български телевизионни канали. В едно от мадридските български неделни училища се води задължителна извънкласна дейност „Стани журналист”. Запитани за кризата в България, участниците в този курс (14-18 годишни деца и младежи) споделиха мнението, че повечето от протестите са организирани от „лумпени, които чупят стъкла, палят контейнери, бият се с полицаите”.

Изглежда, че българските телевизионни канали наблягат - поне досега – предимно на тази страна на „възмущението” и зрителите зад граница (включително и младите) приемат казаното и показаното за чиста монета.

Подходът на повечето западни колеги не е такъв. Пример за задълбочен поглед отвън е известният The Christian Science Monitor - съвсем не е единствен. Заглавие: „Българският премиер е вън, но икономиите (стипчивостта) остават. Какво следва?”. Друго: „За българите настъпи горчивият край на кратката любовна история с банковите кредити”.

...Обнадеждаващо е, че расте броят на българите в чужбина, които болеят за ставащото в родината. Но би следвало и те – не само„възмутените българи” у нас – да превъзмогнат традиционната нетърпимост към чуждото мнение, изразено чрез информациите, коментарите и анализите на професионалисти, които едва ли ни мислят злото. Те си вършат съвестно работата, облегнати на далеч по-дълголетни от нашите демократични традиции.

Ако се загърби нашенското „Ти ли ще ми кажеш”, може би ще се открият нови решения за изход от кризата, които засега остават покрити от емоциите. Няма нищо срамно в това. Напротив. Всяка нация се обогатява духовно, когато е отворена към идеите на „другите”, както би казал Цветан Тодоров.