София: 
Бургас:
Видин:
Три – толкова пъти се показа слънцето след историческия 27 октомври, когато автономната испанска провинция Каталуния се обяви за република, а испанският премиер Мариано Рахой обяви сваляне на властимащите в Каталуния. До момента кризата остава предимно на ниво "думи", което обаче е много опасно – защото казана дума, хвърлен камък. Каталуния е независима, но никой значим не го признава. Каталунските власти са свалени, но само по думите на Рахой. И точно тук се крие разковничето на нещата – ситуацията все още е пат!
Какви са възможностите? На книга Испания има повече опции. Рахой може да стегне примката по много начини – например да наложи икономическа блокада, с пълно затваряне на границите на Каталуния, което ще е еквивалент на обсада. Няма как автономната провинция да съществува при това положение, но такъв вариант ще е пренасяне на битката на психологическо ниво – материалното, без което никой не може да живее срещу духовното, без което животът не е пълноценен. И ако дори само един член на ЕС признае Каталуния, това вече ще е краят на Съюза. Такива сигнали има – във Финландия може да има предложение от депутат от управляващата партия за признание. Рахой бии могъл да действа и по-агресивно – "превратаджиите" да бъдат бързо задържани и моментално изправени на съд. При този вариант обаче ще е много важно кой извършва ареста – дали испанската Guardia Civil или каталунската Мossos d'Esquadra? От психологическа гледна точка със сигурност втората опция е по-желана – защото ще покаже, че репресивният апарат, назначен от каталунските власти, ги изправя пред испанското правосъдие т.е. няма каталунска държава. Каталуния, обаче, има едно много силно оръжие – сплотеността. Ако служителите в администрацията на испанската автономна провинция откажат да изпълняват нареждания от Мадрид, тогава какво ще остане на Рахой? Да вкара в употреба Guardia Civil и армията. При това положение е ясно, че контрол ще бъде установен, но на каква цена? Гражданска война? Колко милиона каталунци ще се превърнат в душата си в екстремисти спрямо всичко испанско? И как един завоевател, за каквито ще бъдат счетени Испания и Рахой, може да бъде приет като партньор за щастливо и безметежно съжителство? Сепаратистите в момента залагат точно на това – република, със зачитане на всички ценности и достижения на модерната цивилизация, без употреба на сила, за да бъде наложен даден модел.
В исторически план тактиката "Разделяй и владей" винаги е била по-успешна и с по-дълготрайни резултати, отколкото налагането от позицията на чистата сила. Но Рахой изглежда изпусна тази възможност – той създаде обединение срещу себе си, след като Guardia Civil пуснаха в действие палките на 1 октомври. И сега много трудно ще излезе от Пътя на силата. Защото след като обяви сваляне на каталунските власти, испанският министър-председател не може да си позволи да остави това положение само на думи за твърде дълго време – иначе ще дойдат обвиненията в нерешителност, ще се появи вътрешно недоверие спрямо него и способността му „да върне върховенството на закона”, на сцената ще излязат вътрешните му съперници. А това ще означава още по-голяма криза в Испания. Ключът към Каталуния са нейните обикновени административни служители. Пръв знак за обединение даде администрацията на каталунските дипломатически представителства, която официално обяви, че не се съобразява с решението на Мадрид да ги разпусне. Ако всички каталунски чиновници във всички ведомства застанат зад "Република Каталуния", Испания и Европа ги очакват дълги години на криза. Ако обаче разделението в каталунския парламент, което ясно си пролича по време на гласуването на декларацията за независимост – 55 от 135 депутати напуснаха и изобщо не гласуваха, се пренесе и в администрацията, то новата "държава" няма да издържи. Задачата на Рахой е да намери пукнатините и да ги разшири възможно най-бързо – за да може безкръвно да елиминира водачите на сепаратистите, начело с Карлес Пучдемон. Шансът е добър – и точно кризата ще покаже какъв точно е броят на каталунците, искащи независима държава. Сега ще си проличи дали Мариано Рахой е способен да изиграе точно и бързо необходимите карти. Дотук той действа противоречиво – с назначението на дясната мъ ръка, Сорая Саенс де Сантамария, която едва ли някой може да нарече подходящ човек за каквито и да е разговори със сепаратистите, Рахой подсказва намерение за твърд курс. Но Мадрид не забрани на Карлес Пучдемон да участва в предсрочните избори – очевиден знак за по-мек курс или опит да бъдат приспани сепаратистите, преди да се намеси испанската прокуратура?
За Испания, а и за Европа, въпросът с Каталуния е от цивилизационно значение – дали бъдещето е бъдеще на обединение въпреки различията, или различията ще са по-силни от общото, както е било в множество случаи в европейската история.
